Беше един от най-хубавите им уикенди, макар че тя едва не се удави. В неделя, след т.нар. ураган, отидоха на плажа, който беше издълбан от вълните. Всички плуваха в обратното течение, беше топло и измамно примамливо. Кари беше подхваната от една вълна и се паникьоса, но сякаш се гледаше отстрани, както често става в моменти на опасност, и осъзна, че е отворила уста и крещи.
Не й беше минавало през ума, че когато се давиш, устата ти е отворена и се нагълтваш с вода.
Вълната я изхвърли на брега и когато се изправи, Кари видя, че Тузаря се смее.
Тя се давеше, а на него му беше забавно.
Не беше схванал разликата.
Не можеше да чете между редовете, да схваща нюансите. Не за това му плащаха акционерите. За него всичко беше черно или бяло. Вътре или вън.
Когато се прибраха от вечеря след уикенда с урагана, Тузаря каза, че не знаел какво да прави. Не можел да продължи напред. А трябвало. Разплака се не за себе си, а заради нея. Спасил я бил от противния й живот, а сега пак я връщал към него. Кофти му било, че постъпвал така, че така са се подредили нещата, че не успявал да удовлетвори желанията й. В никакъв случай не искал да я нарани.
Кари реагира не по учебник. Разсмя се.
— Я стига! — рече.
— Знам, че всъщност ме обичаш — каза той.
— Смяташ, че те обичам?
— Сигурен съм.
— Така ли?
— Да.
— Е — заяви тя, — не е вярно.
— Сами сме — каза Тузаря. — Не е нужно да лъжеш.
— Не лъжа. Как мога да те обичам, като не си влюбен в мен! Такива са правилата. Не ги нарушавай.
Кари влезе в банята и свали контактните си лещи. За последен път преспивам в тази къща, рече си. Когато излезе, Тузаря каза:
— Не исках да става така.
— Напротив, искал си — възрази тя. — Щом сме в това положение.
— Просто искам да съм с нормална жена — заяви той. — Да водя нормален живот.
— Извинявай — рече Кари.
— Ти не си с всичкия си — каза Тузаря. — Вече си голяма, за да се държиш така. Трябва да пораснеш. Да се погрижиш за себе си. Страх ме е за теб. Не може вечно да разчиташ на другите.
— Е, и? — попита тя.
— Не може да се държиш като 12-годишна. Да се прибираш в четири часа сутринта.
— 12-годишните не се прибират в четири часа сутринта.
— Знаеш за какво говоря. Не издържам повече. Никой нормален мъж не би издържал. Какво толкова правиш до четири часа сутринта!
— Говоря — изкрещя Кари. — Говоря с приятелите си. С хора, които има какво да кажат.
Тишина.
— Не се притеснявай — продължи тя. — Не си хаби нервите. И двамата изпълнихме предназначението си. Затова са връзките. Приеми го като натрупан опит.
— Не вярвам в това — заяви Тузаря. — Аз вярвам в истинската любов.
Тогава Кари си помисли: може пък да не знае всичко.
Нико Бароун ненапразно се беше появила точно сега. Току-що се беше развела.
— Бракът ме отегчава и ме омаломощава интелектуално — обясни тя в кабинета си.
Сънувала кошмари. Боб Удуард63 я преследвал в подземен гараж.
— Не ми се започва отначало — заяви.
Това се случи няколко дена след раздялата. По средата на седмицата Тузаря се беше обадил и попитал Кари дали не иска да отидат в къщата в Ийст Хамптън. Все още не бяха скъсали окончателно.
— Ще си помисля — отвърна тя.
Вместо това с Нико отидоха в „Мартас винярд“, където Кари прекара почивните дни в алкохолно опиянение. На купон в събота вечерта се запознаха с някакъв тип, когото нарекоха „Тузаря от «Мартас винярд»“.
— С какво се занимаваш? — попита го Нико.
— С изследване и разработване на природните ресурси в бившия Съветски съюз — отвърна той.
— О, със златото и нефта на Русия! — възкликна Нико. Плати за напитките им с новичка стодоларова банкнота. Беше пълна с такива.
— Трябва да забогатеем — каза Кари. — Няма друг начин.
— Не се бой, скъпа — отвърна Нико. — Ще успеем.
В понеделник сутринта Кари намери на секретаря си съобщение от Тузаря.
— Къде беше? Два дена не се обади!
Да, бе!
Позвъни й късно следобед. Гласът му звучеше странно — дори при тези обстоятелства.
— Не се получава. Не мога така. За да запазя разсъдъка си… не бива да продължавам. Противопоказно ми е…