На път за срещата с Колев Тенев преговори дума по дума плана си. Той му се виждаше все по-добър и реален. Да се обикалят кинофестивали, щеше да е още по-добре, отколкото да е женен за италианка, която не беше нищо кой знае какво. Нито беше богата, нито беше от интересни среди - обикновена служителка в банка. Ако не беше италианка, нямаше да я търпи нито ден. Беше абсолютно незабележима, бледа, дребна, скромна, някаква мишка. Но беше добро момиче, влюбено до уши в българската кинозвезда, и готово на всичко за любовта си.
Тенев съвсем се беше размечтал. На кинофестивалите щеше да има достъп до значително по-интересни за службите лица от обикновените италианци, особено ако го пращаха в Западен Берлин и Венеция. Там щеше да се запознае с културния елит на Запада и щеше да го опознае отвътре. Дори можеше да стане част от това митично общество. Всичко щеше да е в името на Родината. Всъщност сделката с Лола, която предполагаше, че Колев щеше да му предложи, не беше никак лоша. Тенев вече напълно се бе вживял в новия си сценарий, без да подозира, че си прави сметки без кръчмар.
В момента, в който влезе в кабинета на министъра, Тенев ентусиазирано започна предварително подготвения си монолог. Всичко беше отрепетирал не само в главата си, но и пред огледалото. Знаеше, че Орлин Колев много го харесва като артист. Както обикновено, министърът не го прекъсна нито веднъж, изслуша го внимателно и със снизходителна усмивка. Беше хубавец, мамка му, ставаше за кинозвезда, помисли си Тенев. Не остаряваше като Партийния дом, а като катедрала.
- Така. Приключи ли? - попита Колев, който определено се забавляваше с глупавия актьорски ентусиазъм на Тенев.
Актьорът беше изключително доволен от себе си, представил се беше отлично. Нямаше търпение да чуе как Колев ще го похвали не само за таланта, но и за стратегическото му мислене. Шпионин в Кан. Върхът! Някой ден можеше да вземе и награда за най-добра мъжка роля. Французойки, шведки, американки, и изобщо всички жени от целия свят щяха да са луди по него. Разбира се, че щеше да се ожени за Лола.
- Всичко си го измислил чудесно, но Типично за професията ти, няма връзка с реалността.
Това беше неочаквано. Тенев беше искрено изненадан. Къде бяха аплаузите?!
- Какво искате да кажете? Нали искате да се оженя за Лола?
- Не. Нищо подобно. А и аз какво искам, няма значение. Важното е какво иска Партията.
Това прозвуча леко иронично. Тенев се размърда неспокойно на креслото. Това пък беше съвсем неочаквано. Не разбираше какво става.
- Слушай ме внимателно. Ще я отрежеш категорично. Никакви срещи, никакви обаждания, все едно че никога не си имал нищо общо с нея.
Шпионската кариера в Кан изчезна, статуетката за главна роля беше дадена на друг. Остана само глупавата Италия и неговата мишка. Е, и българските мизерни обожателки.
- Но... това не е ли малко... жестоко? Все пак момичето е бременно, аз не искам да изглеждам...
- Как ти искаш да изглеждаш, не ни интересува. Тя не е за теб, имаме други планове за нея. Ти продължавай да събираш сведения за предателите на България в Италия. В това си ни много полезен. И забравяш за Лили Карамихова, ясно ли е?
Колев млъкна и погледна Тенев в очите. Погледът му се стовари върху актьора като блок от Мавзолея.
- Разбрахме ли се, питам?
Трябваха му няколко секунди, за да се опомни. Закима усърдно, усмихна се с най-чаровната си усмивка.
- Да, разбира се! Винаги можете да разчитате на мен, другарю Колев!