Лола тъкмо щеше да му каже, че изобщо не иска да мисли за храна, но изведнъж осъзна, че не й се стои сама и тази вечер в апартамента. Какво пък, не беше толкова скучно и неприятно с него. Явно искаше да се грижи за нея и бебето. Защо да не му позволи?
- Ми добре... Сега е седем и петнайсет, ще взема едно такси и мога да съм там в осем часа.
С изненада установи, че сърцето му заби учестено. Малката курва се държеше сговорчиво.
- Никакви таксита, за какво имам мерцедес и шофьор все пак... Чакай ме пред вас - гордо приключи разговора Колев.
Баща й имаше БМВ, за което Лола не знаеше, затова пък той щеше да я вземе с мерцедес и личен шофьор. Само при мисълта за Стефан Карамихов, кръвното му като че ли се качи. Трябваше да спре да мисли за него веднага. Той нямаше никакво значение, беше никой, нищо, вече не съществуваше. Онази действителност беше друга планета, до която дъщеря му нямаше достъп, тя беше все по-негова, на партизанина, комуниста, външния министър Орлин Колев. Един от най-влиятелните мъже в тази държава. Да пукне дано буржоазната невъзвращенска гад!
26.
Лола се заприготвя този път съвсем спокойно, учудващо и за нея самата, без никакво раздразнение от поканата. Мантрата „може би не е толкова лош“, съчетана с доброто му отношение към нея, най-накрая проработи. Облече си новата широка рокля в пастелни цветове, която майка й беше купила с връзки директно от завод „Витоша“, където произвеждаха дрехи за износ на Запад.
Този път не прекали с грима, сложи си само малко бледосини сенки, спирала и бледорозово червило. Пръсна си от „Диора“, подарен й от Колев, и зачака, надничайки през прозореца. Хм, като че ли започваше да огладнява. Щеше да си хапне с удоволствие скара в „Под липите“.
Мерцедесът пристигна и Лола затича надолу по стълбите. Колев я посрещна усмихнат, изглеждаше истински радостен, че я вижда. Разцелува я по двете бузи, миришеше приятно на свежо избръснат мъж и на парфюма на баща й. Това беше гадно. Лола издебна момента, в който той се качваше в колата, и изтри бузата си с опакото на ръката. Айде чак пък толкова да не са си близки. Не понасяше целувките на майка си, камо ли пък неговите. Въпреки че имаше нещо приятно в това такъв хубав възрастен мъж да се държи нежно с теб. Не, нямаше да се чувства виновна от тези си мисли. И все пак...
Шефът на „Под липите“ ги чакаше сервилно усмихнат, отвори вратата на Колев първо, после и нейната. Ядоса се, защото всички хора от масите наоколо се втренчиха в тях с познатите каменни безизразни лица. Естествено, че мислеха, че е гадже на този дърт чичко.
Настаниха ги на най-хубавата маса навън, като между тях и другите маси бяха оставили разстояние. Тя седна с гръб към тежките погледи на смълчалите се клиенти на заведението и въпреки това чувстваше очите им върху себе си. Главата й започна да фабрикува сценарии, изпълнени с омраза към нея, защото нямаше съмнение, че мислеха, че е любовница на Колев. Привилегирована, глезена и мразена. Имаща. Гледана. Щастлива.
Разбира се, на никой не му минаваше през ум, че няма как да си щастлив, когато си обграден от омраза.
Возеха я в мерцедес с шофьор. Докато те караха лади, жигули, москвичи и трабанти. И чакаха с години, докато им дойде редът за кола, защото колите не се продаваха свободно. Само с връзки или с безкрайно чакане. По дяволите, защо се беше съгласила да излезе пак с него.
Колев отгатна мислите й веднага, виждайки смръщеното й лице.
- Гледката към гората определено е по-хубава от дежурните алкохолици, нали?
- Следващия път ще дойда с такси - рязко отговори Лола, а Колев се разсмя доволен. Тя явно имаше намерения да има следващ път.
- Напълно те разбирам, другарите се дразнят, че дойдохме с мерцедес, но да не ти пука. Това не нарушава принципите за равенство, аз все пак съм министър и когато дойдат гости от чужбина, не можем да ги возим в лади и москвичи...
Лола вдигна вежди предизвикателно и го стрелна с поглед.
- Защо не? Чужденците знаят, че идват в комунистическа държава... А руснаците произвеждат чайки, защо не се возиш в чайка?
Колев леко се наведе напред и прошепна шеговито:
- Бих искал да се возя в чайка, повярвай ми, външно тя не отстъпва на мерцедеса, но не искаме да изглеждаме зле в очите на чужденците, нали?
Пълни глупости! Чайката беше ужасно грозна и Колев веднага реагира на скептично-ироничния поглед на Лола. Държеше се като младо момче на среща. Не можеше да се познае.
- Истината е, че са скапани коли и харчат ужасно много бензин, за разлика от мерцедеса...