Лола го прекъсна подигравателно:
- Това не са ли двойни стандарти?
Погледът на Колев за част от секундата се вледени. Малката курва уникално приличаше на баща си. Същата арогантност и чувство за превъзходство. Бързо върна благия си поглед и продължи, все едно че не го беше прекъсвала:
- Руснаците и Германия победиха, и освободиха света от злото, но не се научиха да правят коли като немците. А и от гледна точка на сигурност, чайката е ужасно тромава, докато мерцедесът вдига скорост моментално. Но това да си остане между нас...
И й намигна тарикатски. Лола му се усмихна кисело. Звучеше логично - с онази, „тяхната“ логика, за която й беше говорил баща й. Окей, нямаше да си разваля вечерта заради тези тъпаци. Поръча си мешана скара. Изведнъж усети рязък, почти до гадене, глад. Колев доволно я потупа по рамото.
- Само така, моето момиче, да нахраним юнака!
- Откъде пък знаеш, че ще е юнак, а не юначка?
- Знам, ще видиш. А майка ти ще бъде страшно щастлива да види загладени бузи, като се върне.
Глупости! Този съвсем се разлигави. Слава богу, шопската й салата дойде бързо и започна да яде, само и само да не се налага да си говорят. Колев отпи две големи глътки уиски една след друга и доволно си пое дъх.
- Разхлади се най-после. Каква приятна вечер. Добре че се нави да вечеряш с мен. Без Маря е много самотно вкъщи. А и без теб. Искам да обсъдим малко как ще действаме с бебето.
- Какво да обсъждаме, като се роди, ще действаме като с всяко бебе - Лола отговори с пълна уста прекалено бързо.
- Месец преди това ще организирам срещи между теб и майка ти и жени, които гледат деца и са с добри препоръки. Трябва да намерим най-доброто.
- Окей...
След второто уиски Колев бръкна във вътрешния джоб на сакото си и извади плик. Сложи го на масата точно пред себе си.
- Сега имам нещо за теб. Ще те направи много щастлива.
Сервитьорът донесе мешаната скара и Колев дръпна плика обратно към себе си. Лола се изненада какво пък имаше в този плик, щеше да е малко глупаво да й дава пари зад гърба на майка й. Нямаше да ги вземе. В никакъв случай!
- Нямам нужда от пари, имам си...
- Не са пари, сега си изяж скарата и после ще говорим... Гошо, нали месото е прясно? - Колев се обърна към сервитьора, който взимаше свободните чинии.
- За вас винаги, другарю Колев, моля ви, не се съмнявайте...
- Хахаха... За нас винаги, а за другите може и старо...
Сервитьорът се поклони леко, без да реагира на репликата.
- Искате ли да извикам шефа, той винаги поръчва за вас най-доброто!
Колев го отпрати с ръка.
- Няма нужда, вярвам ти... Добър апетит, миличка!
А на Лола отново й се отяде заради този плик. Какво ли имаше в него?! Започнаха да се хранят в мълчание - тя с нежелание, а той с явно удоволствие от храната. Маниерите му бяха добри дори и според изискванията на баба й. Тайно поглеждаше към изсеченото му, все още привлекателно лице, и реши, че всъщност в него имаше нещо човешко. Не беше партиен робот.
Кебапчето й се опря, след като омете едно кюфте, едно шишче и едно свинско каре с класическата гарнитура от боб, лютеница и пържени картофи. Изпи една кола почти на екс и се облегна назад преяла. Отдавна не се беше тъпкала така. Колев също омете чинията си и се облегна назад с вид на щастлив човек. Сервитьорът отсервира чиниите им на секундата и донесе още едно уиски. Орлин добре си пийваше, докато я нямаше майка й. Добре че не го правеше пред нея.
Той пак сложи ръка на плика и го приплъзна към Лола.
- Да разбереш, че не съм толкова лош, за колкото ме мислиш.
Сърцето й подскочи. Посегна към плика, но ръката му остана отгоре. Погледът му се промени, стана сериозен и някак безизразен. Като че ли хлад лъхна от него. Внезапно Лола леко я втресе, но се овладя.
- Секунда. Точно това, което си мислиш, е. Писмо от баща ти.
Задъха се от вълнение, ръцете й се разтрепераха, стана й студено. Колев видя как зениците на очите й се разшириха и пред него отново се появи Анастасия. Беше дяволски хубава, дори под широката рокля се виждаше идеалната фигура и красивите й, повдигащи се учестено гърди. Неговата нова Анастасия се казваше Лола. И й беше студено. Съблече сакото си, стана и я загърна. Трепереше. Милото момиче. Обаче трябваше да почака още малко, да се поизмъчи за последно. Колкото по-слаба и зависима от него беше, толкова повече я харесваше.
Извади тежката й кестенява коса изпод сакото и видя на врата й малка кафява бенка. Изпита неудържимо желание да я целуне. Едва се овладя, седна обратно на мястото си и отново сложи ръка на писмото. Видя, че Лола задържа за миг поглед върху ръката му. Знаеше, че има хубави ръце с дълги пръсти, нетипични за селянин. Горката. Беше още по-красива - пребледняла и с почти черни очи с разширените от емоцията зеници.