- Поуспокои ли се, миличка?
Лола не реагира. Сега оставаше да се разболее от всичките тези емоции. Маруся отиде да донесе кърпа, намокрена със студена вода. Сложи я на челото й. Горкото й дете. Горката тя. И изпита ненавист към бившия си мъж и майка му. Те бяха виновни за всичко. Сега трябваше да се излезе от това положение.
- Ще ти олекне. Слушай ме добре. Всичко, което се случи днес, трябва да остане абсолютна тайна между нас. Знам, че ти е ужасно тежко, но ситуацията е такава, че нямаме кой знае какъв избор. Ти не можеш да гледаш детето си сама. Аз няма да се разведа с Орлин заради това писмо, дори и всичко написано в него да е вярно. Емоциите са напълно излишни. Скоро ще се появи едно малко същество, което ще има нужда от грижа, любов, а и от пари. Ти трябва да продължиш да учиш, а и да намериш човек, който да обичаш и да те обича. За да се случи това, трябва да си свободна, а не да сменяш пелени на три часа. Орлин и аз ще осигурим жена, която да се грижи за детето. Каквото и да ти минава през главата, знам, че ти е ужасно трудно, но нямаш друг избор, освен да мислиш за бъдещето на детето си... Надявам се, че разбираш, че всичко, което ти казвам, е само за твое добро. Единствено и само за твое добро. Животът за съжаление ни поставя в ситуации, в които трябва да правим сериозни компромиси и в момента ти си в такава ситуация. Тя няма да е вечна. Ще си стъпиш на краката, ще станеш режисьор, ще си намериш мъж и всичко ще се подреди. И това ще стане с моя помощ, но и с помощта на Орлин. Сама не мога да се справя с всичко. Така че, сега те моля да станеш, хубаво да наплискаш лицето си със студена вода, ще ти дам едно лексотанче и като се прибереш при нас след няколко часа, ще кажеш на Орлин, че ти е прилошало от бременността. Учила си актьорско, всеки път, когато те удари депресията, лъжи, че е от бременността. Той не бива да научава нищо нито за писмото, нито че знам за това писмо. И не го носи вкъщи, скрий го някъде тук. Разбра ли ме? И последно. Не забравяй и за секунда, че те обичам повече от всичко на света. Всички компромиси са заради теб, за твоето бъдеще. Хайде сега се стегни и стани.
Маруся подаде ръка на дъщеря си, която се подчини и се изправи с мъка. Извади от чантата си блистер и хапче от него и го даде на Лола.
- Ето... След малко ще се почувстваш много по-добре. Аз ще отида до министерството и ще се прибера. Ако искаш, можем после да излезем на разходка или каквото ти се прави.
Лола кимна с глава примирено. Майка й застана на вратата и дълго я гледа, без да каже нищо. Трябваше да помогне на детето си, а после щеше да мисли за себе си.
- Не може да се предаваш! Животът е битка. Може би това не успяхме да те научим и ти се събра много. И последно - тонът й стана строг, - забравям това, което ми каза за Орлин към теб. Знам, че беше казано от яд, и няма да го обсъждаме. Все едно че никога не си го казвала.
Гледаше дъщеря си изпитателно. Лола не реагира, погледът й беше все така отсъстващ.
- Обичам те и доскоро... А за писмото от баща ти ще ми разкажеш по-нататък. Честно казано, нямам желание да знам каквото и да било за него, особено сега. Трябваше да е тук, с теб, а не да гони свободата само за себе си. Съжалявам, че ще трябва да преглътнеш и тази горчива истина, миличко. И се надявам, че си благодарна на Орлин за жеста с писмото. Нали си даваш сметка, че ако не беше той...
Побеляла като платно от яд и отчаяние, Лола я прекъсна. Майка й или не разбираше, че на Лола всичко й беше ясно, или това нямаше никакво значение за нея.
- Мамо, престани! Давам си сметка за всичко, дори и за това, за което ти не си даваш сметка...
Маруся беше твърда обаче:
- Искам да знам дали си благодарила на Орлин. И пак ще му благодариш. Така ще получиш и други писма. Нали разбираш как работят нещата? Нали се разбрахме?
Дъщеря й я погледна унищожително. Нищо. Щеше да й мине. Времето лекува всичко. Орлин я обичаше и щеше да се грижи и за глупавото й дете. А тя трябваше да забрави, че е чела това отвратително писмо. Не беше въпрос на емоционални глезотии, а на оцеляване.
След като майка й си тръгна, Лола глътна лексотана и скри писмото там, откъдето го беше извадила - килерчето над банята. Върху плика с пистолета. В момента не можеше да мисли за нищо. Всякакви планове бяха безсмислени.
44.
Напоследък Колев се прибираше в отлично настроение за вечеря. Дори жегата не му пречеше. Щеше да има внук, момче, което щеше да осмисли истински живота му. Притесняваше го само това, че бебето беше под нормата, но вече беше говорил с професора и се бяха уговорили другия месец, малко като се поразхлади, Лола да постъпи в Правителствена, където щяха да подсилят нея и малкия с венозно преливане на глюкоза. Щеше да изгуби месец лекции, но нямаше значение, и без това не беше наясно какво иска да учи, пък и да прави с живота си. Месец в болницата нямаше да й попречи на нищо. Щяха да кръстят бебето Владимир - хубаво славянско име. Нямаше начин да не е красиво - и Тенев, и Лола имаха добър ген. И сигурно щеше да е синеоко като тях, а и като него. Никой нямаше да се съмнява, че е негово внуче. А той трябваше да се погрижи да намери съпруг на малката. Беше престанал да я нарича „курва“ в мислите си. Усмихна се на себе си.