- Ти си лош човек! Направи всичко, за да се разведат наште, а сега искаш да ми вземеш и детето! Няма да ти го дам, каквото и да ми коства! - Лола изкрещя срещу него.
Колев понечи да тръгне с отегчена физиономия, но Лола светкавично измъкна под фотьойла пистолета и го насочи срещу него. Замръзна повече от изненада, отколкото от страх. Малката курва, освен че беше свръхнахална, беше и луда. Седна обратно на дивана.
- Какво правиш, Лола? Какви са тези глупости? Това не е играчка...
- Много добре знам какво е, това е револверът на дядо ми Стоян, този, който ти и твоите приятели сте убили!
От очите й излизаха искри от гняв, а Колев я гледаше с почти отегчена физиономия. Изобщо не вярваше, че ще го застреля. Беше учила актьорско майсторство, актриса на сцена нямаше да стане, но за актриса в живота ставаше. Не заслужаваше нищо друго, освен подигравка.
- Е, и? Сега ще убиеш мен с него. Много романтично, миличка, но не си изчислила, че след това за теб, детето и майка ти няма да има бял ден в България. Ти ще си в затвора, майка ти без работа, а детето ти ще бъде отнето от държавата. Помисли, преди да правиш глупости. Губещите ще сте вие. Пак. Ти, „духът на баба ти“ и баща ти, който го няма. Но най-вече детето ти - усмихна й се подигравателно. - Как мислиш, дали в сиропиталище, заедно с циганчетата, ще получи „блестящото“ възпитание, което ти имаш?
Не свали насочения срещу него пистолет. Пръстът й беше на спусъка. Зениците й бяха разширени, в израза й имаше нещо напълно диво и налудничаво. Малката курва трябваше да разбере, че не го беше страх. Облегна се назад и кръстоса елегантно дългите си крака, обути в италиански обувки. Гледаше я с лека насмешка, но и като че ли с малко обич. Дозирано така, че това тъпо момиче да омекне и да остави пистолета. Дипломацията му обаче не проработи. Прозрачна от бледост, тя не отместваше огромните си студени очи от него и продължаваше да го държи на мушка. Беше възбуждащо. Не се знаеше, може би пък бе способна да натисне спусъка. От неуравновесени хора всичко може да се очаква. Отбеляза опита й да му се усмихне гордо, или студено, или презрително, а на лицето й имаше само отчаяние. Дожаля му за нея. Всичко беше свършено и тя го знаеше. Нямаше печеливш ход. Тя като че ли прочете мисълта му. Четяха си мислите. Беше го забелязал. Това си беше връзка.
- Не бъди толкова сигурен.
- Този пистолет е стар и сигурно не е смазван отдавна. Шансът да ме убиеш от първия изстрел е минимален, може само да ме нараниш, няма да улучиш сърцето... Ако изобщо работи... Не сърцето ми, засега то работи, дори има най-добри чувства към теб въпреки всичко, а пистолетът ти...
Засмя се на шегата си леко натъжен, осъзнал, че всяка любов има своя край, а неговата беше свършила, преди да е започнала. За втори път в живота му. Този път обаче завинаги.
- Помисли си дали имаш сили да ме довършиш. Не е като по филмите...
- Да, ти знаеш какво е да се убиват хора...
- Знам, затова и ти обяснявам.
- Добре, има и друг вариант...
Малката курва изправи гръб и пъргаво насочи пистолета към главата си. С лекота, която този път го стресна. Само лудите бяха толкова лекомислени.
- Така няма как да сбъркам, нали?
Ръката й леко трепереше. Колев изтръпна. Това вече беше друго. Изглеждаше напълно не на себе си. Прокле се, че привличането му към нея го беше подвело и не беше преценил, че момичето е психически нестабилно. Потресе се, че изобщо е бил привлечен към нея. Каква беше тази магия, която някога Анастасия му беше направила?! Не вярваше в подобни глупости, но за пръв път му мина през ум, че може би още тогава го беше омагьосала, затова и беше загубил всякакъв интерес към жените, а сега дори и подсъзнанието му беше окупирано от внучката й. Мислеше трескаво.
Ако се самоубиеше, това щеше да му създаде сериозни проблеми. Можеше да покрие случая, никой нямаше да разбере, че са били заедно, но смъртта й щеше да му отнеме детето, неговото внуче, момченцето, което щеше да е негово продължение, макар и не кръвно. В никакъв случай. Трябваше да я спре. Опитът му с нея го подсети, че реагираше само на добро. Винаги, когато беше добър с нея, тя му се отплащаше с нейния вид смирение, който му изглеждаше почти като любов. По дяволите, защо беше толкова безнадеждно глупава! А всичко можеше да бъде толкова хубаво! Не издържа на натиска му, защото всъщност не беше нищо повече от потомък на боклуци, малка тъпа курва. Не издържа на любовта му към нея. И заради нея той можеше да загуби всичко, което беше градил в продължение на десетилетия. Най-лошото беше, че налудничавата й глава беше убедена, че тя няма какво да губи.