- Лола, това е много, много глупаво...
- Престани да ми обясняваш, че всичко, което правя, е глупаво! - изкрещя тя и го прекъсна: - Глупаво е, защото не ти изнася! И само ако си мръднал, ще дръпна спусъка и губещите ще сте вие с майка ми. Особено ти. Няма да имаш нито мен, нито детето ми, няма! Разбра ли?!
- Добре, няма... И нямам намерение да ставам, но ти помисли дали си заслужава, животът е пред теб въпреки разочарованията от...
- Само да си споменал баща ми! Ти развали семейството ни само за да си отмъстиш на баба ми! И си заслужава, о, да, и как още си заслужава...!
- Чуй ме за момент, моля те! Толкова си млада и невинна, а аз ти мисля само доброто! Твоето и на детето ти! Не видя ли, че съм готов на всичко, само и само да сте добре, дори и безотговорната и предателска постъпка на баща ти спрямо теб и България не е пречка! Както и да го оправдаваш, той това направи, предаде те. Сега защо правиш от мухата слон? Баба ти написала писмо, добре. Но тя не е знаела, че си бременна, че носиш живот в себе си. Ако знаеше, сигурен съм, че нямаше да постъпи така безотговорно към теб. Помисли малко. Ако баба ти знаеше, че си бременна, нямаше да ти остави това писмо. Познавах я, беше много умна жена. Сега си уморена и изнервена, много ти се събра, абсолютно те разбирам, но, моето момиче, наказвайки ме по този начин, наказваш себе си и едно невинно същество, което го чака прекрасен и щастлив живот.
Като че ли погледът й омекна, но ръката й остана с пистолета до слепоочието. Беше красива, крехка и нереална, някога беше видял подобна кукла в един от домовете на богаташите. Момичетата в селото му си играеха с парцалени кукли, направени от майките им. Нямаше да има смелост да се застреля. Куклите не се самоубиват.
Веднага почувствала омекналия му поглед, Лола му се озъби като малка, бледа сибирска лайка. Пале, което се учи да хапе. Беше трогателно, че намираше сили и смелост да застане срещу него. И Колев мигновено се ужаси за пореден път от себе си. Нищо трогателно нямаше в тази луда, малка кучка.
А тя игнорира това, което й каза за баба й. Не биваше да го слуша, въпреки че знаеше, че е прав. Баба й нямаше да й остави такова писмо, ако знаеше, че е бременна. Въпреки всичко той трябваше да бъде наказан, а тя и баща й - отмъстени.
- Наказвам ТЕБ. Ти ще си много наказан, ако ти отнема мечтаното ти МОЕ дете. А на мен ми писна да живея. Писна ми от теб, от майка ми, от баща ми, от всички.
Кокалчетата на ръката й побеляха от стискането на пистолета, а кръвта се отдръпна от лицето на Колев. Пръстът й беше на косъм да разруши всичко, за което се беше борил цял живот. Луда!
- Мила, недей, моля те, като мое дете те моля, недей! Обещавам ти, че няма да искам да осиновявам детето, ще имаш пълна свобода да общуваш с баща ти чрез писма, само недей... Дори може да те пусна да отидеш при него.
Последното беше лъжа и Лола знаеше това. Но толкова искаше да е възможно, че въпреки нелепостта на обещанието му, изведнъж я обзе омаломощение. Всичките й сили се изпариха, почувства огромна умора и безнадеждност. Брадичката й затрепери и започна да преглъща сълзите си. Не искаше да плаче, а не можеше да се сдържи. Нямаше сили да убие нито него, нито себе си, нито никого. Решителността й я напусна, изместена от обикновено примирение, смесено с желание за живот. Лош, добър, подчинен, затворнически, какъвто и да е, но живот. Нямаше сили да умре. Всичко беше свършено.
- Защо... Орлине? Защо ме лъжеш, че ще ме пуснеш?
- Не те лъжа, обещавам ти!
- Лъжеш...
Ръката й отмаля, тя свали пистолета от слепоочието си и го сложи в скута си. Наведе очи и стоя така като че ли цяла вечност. Той не помръдна. Разбра, че ако изобщо е имало опасност, вече беше отминала. Колите по „Раковска“ свиреха с гуми на завоя, шумът от улицата нахлу обратно в хола, животът продължаваше, без изобщо да го интересува малката им тъпа драма.
Седяха един срещу друг. Колев несигурен дали тя все пак няма изведнъж да вдигне пистолета и да си пръсне мозъка, а тя осъзнала, че не може да го направи. Лола остави пистолета на масата и се облегна назад. Овладя се, самообладанието й се върна. Не можеше да си позволи да изглежда слаба пред него. Въздъхна уморено и го погледна с познатото му студено безразличие.
Наистина беше силна. Колев се възхити на диапазона на емоции, които беше разиграла пред очите му, за да се върне там, откъдето беше тръгнала. Самоконтрол и хлад. Добрата, стара малка курва.
- Добре. Не ти вярвам, но няма проблем. Лъжата е част от ежедневието ми. Прав си, безсмислено е да прекъсвам два живота заради гадняр като теб.
Спомни си, че ненапразно баба й повтаряше, че докато човек е жив, и надеждата е жива. Той й се усмихна насмешливо.