53.
След като детето й навърши шест месеца, Лола тръгна отново на лекции. С връзките на Колев се беше прехвърлила режисура. Ходеше във ВИТИЗ не защото искаше да бъде там, а защото не искаше да бъде вкъщи, това „вкъщи“, което никога нямаше да бъде нейно. Вече не й се стоеше и в апартамента на „Крум“, а ако отсъстваше от лекции, веднага донасяха на Колев и следваха неприятни разговори с него, които бяха досадни и за двамата. Той стискаше зъби и я търпеше в името на спокойствието вкъщи, а тя не можеше да си намери място. Изпитваше огромна, неотложна нужда да се влюби и да избяга някъде. С някой, който я обича.
Бяха намерили отлична жена да гледа Стефан. Думата „гувернантка“ лицемерно не се използваше заради буржоазните си препратки. Майка й интервюира десетки кандидатки, докато се спря на Елеонора Михалкова, от известния род Михалкови, политици и търговци, всичките избити или вкарани в лагери след 9 септември. Михалкова беше изключително интелигентна жена, принудена от обстоятелствата да слугува на червената буржоазия. Беше дошла облечена повече от скромно, направо бедно, но чисто. Седеше на края на фотьойла, с изправен гръб, лицето й излъчваше спокойствие и интелект. Дали животът я беше пречупил, или скромността й беше част от възпитанието й, нямаше значение, важното беше, че малкият щеше да получи отлични грижи от жена, която знае кое как се прави. Нито Колев, нито Маруся искаха необразована селянка да гледа внука им.
Маруся не можа да се сдържи и изкоментира пред дъщеря си с полусъчувствие, полутържество, че виж как се обръщала съдбата и тези, които преди били господари, сега трябвало да са слуги. Това страшно подразни Лола, защото, колкото и да беше млада, не се заблуждаваше, че ролите в обществото са функция на епохите и макар и да нямаше никакви изгледи тя и майка й да станат скоро нечии слуги, в някакъв хипотетичен бъдещ момент не беше никак изключено.
Шофьорът току-що беше донесъл храната им от „Рила“ и Маруся слагаше масата за вечеря. Покрай бебето вече нямаше време да впечатлява мъжа си с кулинарните си умения и той носеше всеки ден вкусни ястия на минимални цени, които не съществуваха за обикновените българи. Днес менюто беше шницел, пържени картофи, шопска салата и шоколадов крем. А малкият вече беше минал на пюрета и се хранеше отлично за удоволствие на дядо си. Лола се беше върнала от лекции и буташе лъжички в устата му, докато Маруся и Колев го гледаха напълно оглупели от възхищение.
- Ох, на дядо юнакът, гледай само как лапа!
Стефчо наистина добре си похапваше и бузите му бяха станали като гумени. Лола не насмогваше да гребе достатъчно бързо с лъжичката и щом се забавеше, малкият удряше нетърпеливо с юмручета по столчето си и ръмжеше.
- По-нататък ще трябва да му ограничаваме малко апетита, за да не стане някой дебеланко. Трябва да е елегантен!
Маруся доволно огледа внука си и скочи да избърше омазаната му физиономия. Лола ги слушаше, уж беше свикнала, но просто не можеше да ги понася.
- Жената много добре си върши работата май...
- Орлине, ударихме шестица от тотото с нея... На моменти ми е жал, че така й се е стекъл животът...
- Няма за какво да ти е жал. Има работа, в София е, не копае картофи или не чука камъни, не я мисли.
Лола вдигна Стефчо да се оригне, което той направи мигновено, и го подаде на майка си.
- Излизам, след половин час имам среща.
И двамата я изгледаха изненадано.
- С кого?
- С едно момче, мой колега от ВИТИЗ.
Колев я погледна с присвити очи.
- Знаеш, че майка ти не може да спи при детето, така че...
Лола го прекъсна отегчено:
- Да, знам, трябва да е до теб, няма защо да ми го казваш...
- Дръж се прилично, ако обичаш! - изсъска Маруся.
Реши да се заяде. Бяха отвратителни. Правеха се на родители на неин гръб, с нейното дете. И обсъждаха тази жена без грам съчувствие.
- Какво означава „прилично“? Орлине, майка ми разказвала ли ти е как госпожа Радославова от долния етаж довлече последния си килим до нас, за да го предаде на баба ми на съхранение, защото квартирантите в апартамента й бяха окрали всичко? И не само я бяха окрали, но и я пребиваха от бой. Беше над осемдесетгодишна, малка, крехка, едва ходеща старица, с килима на вратата, за да не й го вземат и него... Това прилично ли е?!
С ледена физиономия Маруся се изправи срещу дъщеря си с малкия на ръце. Стиснал зъби, Колев стана от масата и излезе от хола, без да каже дума.