- Какво ви е? Влезте веднага!
Знаеше, че е глупаво, но изхлипа:
- Прередиха ме, не издържам повече...
Високопоставеният другар излезе от кабинета отново без да я погледне. Лекарят я настани на леглото.
- Кажи сега, мила, какво има, какво се случва с теб...
- Чувствам се много зле, нищо няма смисъл...
Докато Лола му говореше, той повдигна роклята й и започна да чука с чукчето по колената й. Краката й хвърчаха нагоре неконтролируемо.
- Моето момиче, ти не си за тук, трябва ти психиатър. Сега ще отидеш при доктор Георгиев и ще му кажеш, че аз те пращам.
Въпреки че новината, че не е за невролог, а за психиатър, не беше добра, Лола почувства надежда за пръв път като че ли от години. Взе бележката, която доктор Стоев написа, и тръгна към кабинета. Сълзите секнаха, в сърцето й сякаш започна да расте зрънце спокойствие. Може би имаше надежда за нея. Сега щеше да разбере.
Доктор Георгиев я прие веднага. Беше мил, усмихнат човек, който я гледаше с разбиране. Пред него се отпусна съвсем. Разказа му за смъртта на баба си, за баща си, но пропусна това, че е избягал, каза, че е заминал на работа в чужбина, за липсващия баща на детето си, за майка й и новия й съпруг. За неспособността си да намери смисъл в нищо, дори и в детето си. За чувството си на вина към малкия Стефан.
- Не знам какво да правя със себе си... Пия много, през деня спя така, че не искам да се събудя. Единственото, което искам, е да сънувам, защото само насън ми е добре. Само в сънищата се чувствам щастлива... много ми е самотно... Понякога не виждам смисъл да живея, а имам дете...
Докторът я слушаше внимателно и си записваше нещо. Когато свърши, той заговори с приятен, мек глас, който й подейства почти приспивно.
- Няма нищо страшно. Малко сте депресирана. На Запад смятат, че понякога майките могат да изпаднат в следродилна депресия. От това, което ми разказвате, разбирам, че ако има такава депресия, тя се е добавила към вече съществуващо депресивно състояние от преди. Всичко ще се оправи с ей тези лекарства...
Написа рецепта и й я подаде.
- Те ще ви помогнат да се успокоите, няма да изпитвате такива пропадания на настроението, а и ще започнете да спите по-добре. Но за да имат ефект, трябва да спрете алкохола. Това е задължително. Обадете ми се да ми кажете как се чувствате след около месец. И ако имате някакви проблеми, да речем, че ви се гади или ви боли глава, обадете ми се. Важно е да знам как ви действат тези лекарства. Сега горе главата и ще видите, че светът ще стане отново хубав, и ще можете да се радвате на детенцето си... Като ви гледам, вие сте дете с дете, ама хайде. Щом сте се решили толкова млада да сте родител, ще ви помогнем с каквото трябва, за да се справите с всичко.
Потупа я по гърба и я изпрати до вратата. Лола не можеше да спре да му благодари. Излезе от болницата окрилена, почти щастлива. Купи си лекарствата от първата аптека и веднага ги изпи. Трябваше да ги пие шест месеца и да не близва алкохол. Това беше чудесно. Изглежда, че наистина имаше надежда, както казваше баба й, а тя все забравяше. Но беше лесно да си спомниш, че има надежда, когато надеждата не беше толкова скрита.
Може би наистина всичко щеше да се оправи. Обади се на майка си от първата телефонна кабинка.
- Мамо, здравей!
Гласът от другата страна беше хладен.
- Здравей...
- Хайде да обядваме заедно, искам да ти кажа нещо!
Настъпи кратко мълчание. Тонът на Лола беше необичайно бодър.
- Добре, след час ще те чакам в Руския.
Бързо се прибра, събра нещата си за пореден път, погледна се в огледалото и се зарадва на себе си. Очите й светеха за пръв път от много време. Щеше да зарадва майка си, нямаше да пие, щеше да се грижи за детето. Нямаше смисъл да прави повече нищо напук на Колев. А и той щеше да е доволен от промяната в нея. И най-важното, щеше да е близо до Стефчо и да се отърве от това отвратително чувство за вина.
В първите минути Маруся гледаше дъщеря си с подозрение. Каква беше причината за тази неочаквана бодрост и веселост? Сигурно пак се беше влюбила в някого и всичко беше само временно. След някой и друг ден щеше да се появи с гробовна физиономия, скъсала с поредния глупак. Как не хареса едно нормално момче!