- Разбира се, с удоволствие! Но... тя дали ще ме хареса? Тези неща не стават така...
- Позволи ми да знам по-добре от теб как стават. Ще те хареса.
Не смееше да попита какво щеше да се случи, ако на него не му харесаше, но май беше по-добре все пак да пита, отколкото да се забърка в нещо, което можеше да се обърне срещу него. Беше млад, но бързо пресмяташе плюсовете и минусите на всяка ситуация. Колев веднага разбра колебанието му.
- Какво ще се случи, ако на теб не ти хареса, нали това искаш да питаш?
Стоян му се усмихна чаровно. Хем беше чаровен, хем имаше нещо агресивно и много мъжко в него. Лола нямаше как да не си падне.
- Познахте...
- Ами, моето момче, и ти ще трябва да я харесаш, защото от това зависи ученето ти на „Външна търговия“.
Хвърли го на масата кратко, ясно и спокойно. Малкият почти подскочи на стола от изненада. Днес беше страхотен ден. Министърът на външните работи щеше да ходатайства за него! А и му предлагаше доведената си дъщеря. Направо не можеше да бъде. Но явно беше.
- Добре! Кога може да се запознаем?
- Ще ти кажа утре. Да знаеш, че има дете. И тук идва най-важната част. Това трябва да си го забиеш в главата и никога да не го забравяш. Стефчо ми е като мой внук. Аз нямам деца, нито внуци, той ще ме наследи. За него давам всичко. Ако той е добре, аз съм добре. Пределно откровен съм с теб. Майка му не е лесна, добро момиче е, но главата й е объркана. Баща й избяга от България, мъжът, от който роди, я напусна. Вятърничава е, учи във ВИТИЗ, средите, в които се движи, не са по вкуса ми. Има нужда от здрава мъжка ръка. Разбираш ли ме какво ти казвам?
Погледът му отново се заби в Стоян като ледено острие. Този човек не се шегуваше, трябваше много да внимава с него. Но пък всичко звучеше твърде привлекателно. Само да не беше някоя лигла. Но и да беше лигла, щеше да се оправи с нея. Беше млад, но нямаше жена, с която да не можеше да се справи. Всички се подмокряха от него. А и мизата беше висока. Не можеше да повярва на късмета си.
- Разбирам, другарю Колев. Нямам търпение да се запозная с Лили.
- Ако всичко се подреди както го искам, чака те светло бъдеще. Сега изчезвай. Секретарката ми ще те уведоми кога ще вечеряме заедно.
Стоян скочи от стола и подаде ръка на Колев, който обаче му обърна гръб и отиде зад бюрото си. Ръката му увисна.
- Не знам как да изразя благодарността си за доверието...
- Ще ми благодариш, когато се справиш със задачата.
И му направи знак с ръка да се маха.
Младежът излезе от кабинета на седмото небе от щастие. Никога не беше очаквал това, което се случи, и щеше да докаже, че заслужава доверието на този страхотен мъж. Каквото и да му струваше това.
59.
А Лола си пиеше хапчетата с удоволствие. Уравновесиха я до такава степен, че вече отново нямаше нищо против да живее в дома на Колев, нито дори срещу самия него. Беше щастлива. За пръв път в живота си се чувстваше в равновесие. Черните мисли като че ли бяха изчезнали завинаги. Ходеше изрядно на лекции, не изпитваше отчуждение към колегите си, но най-важното беше, че Стефчо не искаше да се разделя с нея. Беше влюбен в хубавата си млада майка, която за пръв път му отделяше толкова внимание.
Колев се държеше, все едно че нищо не се беше случило между тях. Беше отново мил и внимателен и опасната искра в погледа му беше изчезнала. Държеше се като баща, не като мъж с младо момиче. Лола се чувстваше в безопасност. Само се чудеше какво беше това момче, с което щеше да я запознава. Виждаше й се глупаво, а и познавайки го, кой знае какъв комсомолец щеше да й доведе. И после пак щяха да имат проблеми, защото тя нямаше да го хареса. Но това беше последната й грижа. Поканата не закъсня. Беше запазил маса в Руския за събота вечер.
За да може да присъства цялото семейство на вечерята и да не се налага Маруся да остане да гледа детето, Колев извика бавачката да работи извънредно. Лола се приготви с леко отегчение. И все пак суетата й победи - беше много красива и Орлин не скри възхищението си. Беше станала ослепителна млада жена. Не беше крехка като баба си, без да е пълна, без нищо излишно и без нищо липсващо. Излъчваше дръзка женственост, която не беше възможна през неговата младост. Такива жени тогава нямаше. В нея имаше някакъв нов живот, за който Колев знаеше, че е закъснял, и това закъснение, невъзможността да е част от него, винаги щеше да го привлича. Погледът й като че ли беше загубил малко от блясъка си, което той отдаваше на лекарствата. Но по-добре с по-малко бляскав поглед, отколкото с неуравновесено поведение. Имаше отлични предчувствия за предстоящото запознанство, момчето беше огън. Маруся също изглеждаше прекрасно за годините си. Косата й нямаше нито един бял косъм и си позволяваше да я носи дълга като на младо момиче. Както винаги, беше облечена в тясна черна рокля, очертаваща стройната й фигура, поддържана с тенис и аеробика. Никой не можеше да каже, че е над четиресетгодишна.