Посрещнаха ги с обичайните салтанати и ги поведоха към масата. Стоян закъсняваше. В момента, в който ги настаниха, той се появи усмихнат отдалече, с два букета в двете ръце. Колев погледна Лола - първата й реакция беше важна. Стоян приближаваше към масата и изведнъж лицето й се опъна.
„Не може да бъде!“ беше първата й мисъл. Не той. Не беше възможно. Трябваше да се овладее, но беше безумно, наистина не можеше да бъде. Отпи от колата си и нервно запали цигара. Не беше мястото да се правят сцени, после щеше да обясни всичко.
Стоян застана до масата и я погледна - на Колев му стана ясно, че няма за какво да се притеснява. Неговата реакция беше важна, с нейните глупости беше свикнал. Беше кавалер. Целуна ръка на майка й, после се обърна към Лола, изчаквайки Колев да го представи.
- А това е Лили... или Лола, както тя самата обича да се нарича.
Дори не изчака тя да вдигне ръка от масата, направо я взе и се наведе да я целуне. Жестът можеше да бъде изтълкуван като агресия, но му отиваше. Лола обаче явно не мислеше така, гледаше го лошо. Майка й я погледна озадачено, защото разбра, че става нещо. Дъщеря й кимна студено на горещия, леко насмешлив поглед на Стоян, докато целуваше ръката й.
- Познаваме се...
Да, нещо не беше наред. По дяволите номерата на малката курва. Изобщо не го интересуваше какво става в смахнатата й глава. Щеше да й мине. Каквото и да беше мнението й за това свястно момче, което явно познаваше.
Стоян, Стенли Бичето, се настани до нея и я погледна мило. Топло, нежно, с блестящ от възхищение поглед, който издаваше много повече от това, че я познава - гледаше я с любов и с вбесяващо чувство за притежание. Беше изключително нахален. Лола не можеше да повярва какво й се случва. Бяха се засекли преди около година на някакъв купон и я беше изпратил до къщи. Мразеше се, че го беше оставила да я целуне. От страх, но имаше и нещо друго. Това друго, този опасен поглед, това брутално мъжко тяло, тези мускули, крака, ръце, рамене, задник, в момента изглеждаше укротено. Не можеше да мисли за него по друг начин, освен като за полуживотно. Беше отслабнал, животинското в него като че ли беше изчезнало, което не беше възможно, тя знаеше, че не беше възможно. Беше усетила дивата му природа още когато се запознаха в пушкома на „Денкоглу“. Беше отвратително и тогава, както и сега. Знаеше какво е направил със Софи. Нямаше как да го забрави, въпреки че беше станал неузнаваем. Новият му финес не променяше нищо. Правеше го дори още по-плашещ.
Пое дълбоко дъх. Беше очаквала всичко друго, но не и него. Нямаше как да стане. Колев страшно бъркаше. Щеше да му разкаже всичко, след като се приберяха.
Бичето я гледаше нежно и разказваше на „родителите й“ откъде се познаваха. Фарс.
- Толкова се радвам да те видя! Знаем се от разни купони, въпреки че аз съм малко по-голям от Лили. Но винаги съм я харесвал. Тя знае...
Усмихна й се пак. Тя знаеше със сигурност, Колев нямаше съмнение. Момчето се държеше точно както се очакваше от него. Чудесно, че се познаваха, а и от реакцията му беше ясно, че отдавна я харесва. Не бяха лицемерни любезности. Киселата физиономия на Лола беше малък проблем, който постепенно тя овладя. Стоян я гледаше с нескрито възхищение. Колко секси беше това момиче, явно не само той, но и малкият винаги беше искал да я има.
- Ами, наздраве, младежи. Да пием за срещата ни и Стоян да разкаже малко за себе си, въпреки че вие явно се знаете - Колев наруши краткото неловко мълчание.
- Не се знаем добре, но достатъчно - саркастично отговори Лола.
- Едва ли... - отряза я Колев. - Стоян наскоро е загубил баща си... Куриер е при мен, в министерството. Впечатлен съм от трудолюбието и амбицията му... Познавам баща му, само добро мога да кажа за него.
- Благодаря, другарю Колев!
„Какъв артист“, помисли си Лола. Бичето гледаше тъжно, с навлажнени черни очи - тъжни и влажни, като бездни, които я привличаха. Нямаше и следа от арогантна безцеремонност. Само неочаквана чувствителност.
- Няма защо, Стояне, това е самата истина.
- Моите съболезнования! Много е тежко да загубиш родител толкова млад... Но животът е пред теб, нали така! - Маруся му се усмихна очарователно, той отговори със същото.
Харесаха се веднага. Стабилно, умно момче, а и излъчваше сексапил. Маруся видя и някаква скрита агресия, но това не беше толкова лошо за мъж. Явно беше много амбициозен. На Лола й трябваше точно такова момче.