- Да, знам колко е тежко да загубиш родител... - отново саркастично се включи Лола.
Взе кутийката „Марлборо“ на майка си и започна да я върти на показалеца си като някакъв гамен. Така правеха чейнчаджиите в Панорамата на хотел „София“. Висяха всяка вечер над жълтите павета и въртяха марлборотата си, докато оглеждаха чужденците. Чудни маниери беше придобила дъщеря й. Маруся видя, че съпругът й започва да се изнервя. Грабна кутийката и леко я ритна под масата. Момчето се усмихваше мило и изглежда, не забелязваше какво става.
- Лили, какво става с тебе? Разбрах от другаря Колев, че си във ВИТИЗ...
- Стига с това „другаря Колев“, Орлин, просто Орлин... Я наздраве пак! Келнер, донеси уиски за младите! И едни бадеми!
Трябваше да го прекъсне, малката го гледаше подигравателно. Алкохолът щеше да разчупи нещата. Изпиха едно, после второ, Стоян се държеше обаятелно, беше страшно внимателен към Лола, но най-хубавото беше, че не обръщаше никакво внимание на хладното й държание. Изобщо не му пукаше. Беше ударил шестица от тотото с него.
Имаше и чувство за хумор, на което тя не можа да устои, и на няколко пъти много се смя на вицовете му. Никога не беше предполагала, че тази гад можеше да се държи толкова приятно. Но колкото и приятно да се държеше, това беше лъжа. Той беше друг, изнасилвач, гадняр, не можеше да го допусне до себе си. И въпреки това беше привлечена от него. Нищо не се беше променило от времето, когато висяха в пушкома. В момента, в който го погледнеше в очите, я заливаше топлина. Единственото различно беше, че вече беше някак рафиниран и елегантен, вероятно защото беше отслабнал. Явно беше преживял тежко смъртта на баща си. И все пак Колев й беше докарал изнасилвач.
В крайна сметка вечерта мина приятно. Чарът му беше безспорен. Но все пак трябваше да каже на Орлин и на майка си за случилото се в гимназията. Той не беше нейният човек.
На раздяла Колев настоя да си уговорят нова среща. Бичето я разцелува сърдечно по двете бузи и за последно впи в нея такъв поглед, че буквално й се прииска да избяга. Толкова го пожела. Лошо, това беше много лошо.
60.
Прибраха се и Колев веднага се запъти към спалнята. Беше бесен на поведението на Лола и не искаше изобщо да говори с нея. Утре сутрин щеше да я подреди. А тя беше нарушила лекарските препоръки и се беше напила и нямаше как да си легне, без да им каже защо се беше държала така. Нямаше как да бъде с това момче, Орлин трябваше да разбере веднага.
- Орлине, Стоян може да ви е много симпатичен, но на мен не ми е.
Колев се обърна рязко към нея.
- Разбира се, че няма да ти е симпатичен, не е разхайтен като теб.
- Моля?!
Маруся видя, че всеки момент ще избухне скандал, и се намеси в защита на дъщеря си:
- Лола се държи отлично напоследък, да не преувеличаваме. Какво не ти харесва в Стоян, Лоли... Аз го намирам за очарователен и с много качества.
Тъпата й майка. Лола грабна бутилката с уиски и си наля до средата. Колев се вбеси - винаги намираше начин да го ядоса. Взе чашата от ръцете й и изля половината в неговата.
- Чакай, защо ми взимаш уискито?!
- Пияна си. В ресторанта изпи три.
- О, броиш ли ми ги?
- Който плаща уискито ти, брои...
- Стига! - кресна Маруся. - Искам да чуя какво има против Стоян!
- Имам това против, че той беше един от деветте изнасилвача на моята съученичка Софи! Това имам против!
Майка й и Колев се спогледаха. Той поклати глава. Пиянски глупости.
- Какво говориш?! Никога не си ми казвала, че се е случвало подобно нещо...
- Случи се, мамо, и Софи забременя и изчезна от училище, за да роди. После се върна без детето. Беше го дала...
Колев се заслуша внимателно. Не лъжеше. Познаваше я прекрасно.
- Откъде знаеш, че Стоян е участвал? Той не е учил във Френската...
- Знам... беше по-голям, но беше приятел с едни момчета от класа ми, движеха заедно. Познавам го отдавна. Нищо не знаех за него, появи се отнякъде, стана тартор на тази компания и...
Маруся слушаше и не можеше да повярва, че дъщеря й е скрила такава ужасна история от нея. Нямаше вид да лъже.
А и беше нелепо да си измисля нещо толкова брутално.
- Защо не си ми казала?! Не разбирам, наистина... Какво стана с тия момчета, щом се е знаело кои са? Изключиха ли ги?
- Не, останаха си, а Стоян, или Стенли Бичето, както му викахме, първо беше по-голям и второ, не беше от нашата гимназия... За какво да ти казвам, за да истерясате с баща ми ли?! Беше безсмислено да ви тревожа...