И така, застанала на средата на улицата, Маруся се огледала наоколо, погледнала запъхтяната си притеснена майка и изведнъж почувствала в себе си някаква нова, непозната сила. Искала нов, различен от този на родителите си живот, такъв, какъвто тя си го направи, без техните идеи и предразсъдъци, по-възвишен, по-чист, по-красив. Не можела повече да понася мрачния поглед на баща си и страха на майка си от него. Разбрала, че за нея нямало нищо по-важно от истината и любовта. Не можела повече да лъже Стефан, той трябвало да знае, че носи детето му, пък двамата щели да решат какво ще става. И щели да се справят с всичко. За секунда изпитала страх от баща си, но го пропъдила моментално. Имала Стефан, двамата заедно били силни. Майка й я гледала стреснато в очакване.
- Какво?! Ще закъснеем, тръгвай!
- Няма да направя аборт, преди да кажа на Стефан. Той ме обича истински и не мога да го лъжа.
Ганка Докова я погледнала ужасено. Огледала минувачите край тях, все едно някой я следял, зашепнала, да не я чуят.
- Маме, недей така, моля те. Дай да те оправим, нямаш друг избор! Не е страшно, ще видиш, бързо ще се оправиш и ще забравим! Нали знаеш какво ще стане, ако баща ти разбере? Помисли и за Стефан и майка му. Ще ги унищожи!
Маруся обаче почувствала страшна сила и твърдост. Нямало да позволи на баща си да разруши нито нейния живот, нито живота на Стефан, защото щяла да го дари с внук. Това щяло да го смили.
- Няма какво да мисля. Татко ще трябва да приеме това, което двамата със Стефан решим. Прости ми, мамо, но не мога да го направя. Обичаме се, това е.
Маруся целунала майка си по бузата и почувствала неочаквано облекчение. Обърнала й гръб и радостно се затичала към дома на Стефан. Нямала търпение да каже на любимия си. Детето й щяло да живее.
Той веднага й предложил брак, а Цеко Доков първо се опитал да й забрани да се жени, като заплашил, че ще изсели Анастасия и сина й от София, но Маруся не трепнала. Ако трябвало, щяла да стане селска учителка, но нямало да остави Стефан дори и баща й да го заточи на края на света. Била напълно спокойна и непознато твърда за родителите си. На Цеко Доков му станало ясно, че няма да се пребори с дъщеря си. Обвинил за всичко жена си и се напил безпаметно.
В корема на Маруся растяла Лола, която още нямала име, нито пол, но била направена с много любов и щяла да се появи на този свят напълно триумфално на крилете на любовта.
- Част 2 -
17.
Там си имаше всичко. Тъмнина, топлина и вода, в която й беше комфортно да расте. От време на време чуваше отдалече някакъв груб, силен глас, който я плашеше, но след това гласът се отдалечаваше и се чуваха други гласове - един по-тънък и весел, тръгващ от хралупата, в която се намираше, и друг по-дебел, но изобщо не страшен като онзи. Грубият глас се караше с друг, по-тънък глас, различно тънък, отколкото на говорещата хралупа. И всичките тези гласове ту се приближаваха, ту се отдалечаваха. Явно непрекъснато се случваха някакви неща, заради които щеше да е много добре да се излезе от тъмното, обаче засега не я пускаха. Виждаше само тънки реки, по които течеше нещо червено и не спираше да тече. Виждаше ги, защото през всичко прозираше малко светлина.
Изведнъж разбра, че е „тя“. Не знаеше, че е имало и друга възможност, просто се осъзна като „тя“. Почувства някаква особена връзка с хралупата, която също беше „тя“, и тази връзка се появяваше във всички новоосъзнали се „тя“-същества с техните хралупи, самите те създадени да бъдат хралупи. Хралупата имаше за задача да пази „тя“-съществото от гласовете отвън. Някои от тях караха едно голямо нещо над главата й да забързва туптенето си, което пък ускоряваше туптенето на нейното туптящо нещо. Когато туптенето в хралупата се засилеше заради гласовете отвън, не беше никак спокойно. Явно трябваше да заякне, преди да излезе.