Маруся отиде в стаята си и се разплака неудържимо. Стефан заизважда продукти от хладилника, след което седна и се загледа с празен поглед в короната на дървото, което протягаше клони през прозореца на кухнята. Лола слушаше „Soldier of fortune“ за единайсети път и се вслушваше дали родителите й продължават да се карат. Бяха спрели. Тишината я уплаши още повече.
25.
В апартамента над тях дойде да живее странно момиче, по-голямо от нея с три години, едро, с рошава русолява коса, ясни сини интелигентни очи, винаги леко иронична, но дружелюбна, симпатична усмивка и походка и фигура на момче. Обличаше се по мъжки, жестовете й бяха големи, с мъжки размах, беше и „кавалер“, нещо необичайно за момиче. Казваше се Стояна и беше дъщеря на голям български писател, син на потомствен интелектуалец, човек, поел линията на Партията с готовност да заличи наследството на не по-малко известния си баща - художника Андрей Найденов. Андрей Найденов бил враг като дядото на Лола, заради което бил изпратен в лагер за наказание. Найденов открито говорел срещу комунистите и бил всичко, което другарите ненавиждаха - аристократ интелектуалец с метафизични увлечения.
Майката на Стояна беше дъщеря на огромно партийно величие, изключително скромна и мила жена, лишена от всякаква женска привлекателност и съответно от каквото и да било самочувствие. Бившият й съпруг, синът на Андрей Найденов, беше използвал брака си с нея, за да изчисти всякакви съмнения, че е враг на другарите, което обаче не беше достатъчно. И за да впечатли другарите, младият амбициозен и талантлив писател Стоян Найденов се беше принудил публично да критикува идеите на баща си. Веднъж получил доверието на Партията, Найденов вече нямаше нужда от майката на Стояна и много скоро се беше развел с нея, заменяйки я с много по-млада и красива жена. Усърдието и интелигентността му в услуга на БКП бяха толкова забележителни, че беше успял да издейства тя да бъде изпратена на „заточение“ в Париж, докато той градеше кариера на голям писател в България.
Дъщеря му Стояна обожаваше баща си отдалече, но същевременно горчиво съчувстваше на майка си заради тъжната й съдба. В момента, в който 17- годишната Стояна и 14-годишната Лола се запознаха, веднага станаха най-добри приятелки. Лола запозна Стояна с „Пинк Флойд“, чиято музика двете момичета слушаха с часове след училище, потънали в мечти за Космоса, далечни светове и извънземни цивилизации, явно опитвайки се да избягат от потискащата ги действителност.
Стояна наричаше сама себе си Стоянич, „омъжествявайки“ се, и започна да нарича Лола Лолич. Стоянич харесваше Аполинер, Лола беше влюбена в Рембо, четяха заедно стиховете им, седяха на земята в стаята на Лола на тъмно, никога в апартамента на Стоянич, и слушаха музика в мрак и пълно мълчание. Приятелството им беше подкрепяно от Маруся и Стефан, които видяха в Стоянич спасение за Лола от тийнейджърската й депресия, както и възможност за отклоняване на вниманието й от проблемите на семейството.
Когато Лола беше във ваканция в България, Стоянич я засипваше с пълни с обич писма, написани на розова хартия. Двете бяха неразделни, освен през ваканциите, в които Лола пътуваше с родителите си из Европа. Позицията на Маруся й даваше възможност да пътува навсякъде, за разлика от обикновените български граждани.
Стоянич беше странно момиче, Лола не беше срещала никой като нея. Държеше се кавалерски, винаги отваряше вратата пред нея, за да й направи път, и беше трогателно старанието й да достави удоволствие на приятелката си с малки подаръци, обикновено книги или касетки с песни на Серж Генсбург или на „Алън Парсънс“. А Лола гледаше на нея с възхищение като към много по-умна и голяма кака.
Един ден Стояна се загледа в Лола и й каза, че страшно би й отивало, ако подстриже косата си супер късо, като момче. Лола веднага го направи. За нея всичко, което Стоянич искаше, беше важно, пък и това звучеше забавно. Убеди майка си, че цял живот е била с дълга коса, започнала е да цъфти и трябва да й помогне да се възстанови, и я отряза, без да се поколебае. Баща й пък й беше купил последния албум на „Ролинг Стоунс“ „Black and Blue“ и Лола беше влюбена в Мик Джагър. Толкова беше влюбена в него, че ужасно й се искаше да прилича на него. Проблемът беше, че искаше да прилича и на Джейн Бъркин. И двамата бяха с гъста кестенява коса и сини очи като нея. Мик и Джейн бяха нейните идоли. Устните на Мик, арогантността му, плюс Джейн с кривите й крака, треперещия й секси глас, абсолютно cool, женствеността й, огромните й очи, очите им, косите им, жестовете им, караха Лола да иска да бъде ТЕ. Ако можеше да се превърне в същество, направено от двамата, щеше да е постигнала съвършенството. Момиче-момче. Арогантен андрогин като Мик, съблазнителка като Джейн.