Новата й страст бяха ските и от вечерта тайно изнасяше екипа си и го скриваше заедно със ските в мазето. Като се преструваше, че отива на училище рано сутринта, махаше престилката, преобличаше се бързо в мазето, оглеждаше се да не я види някой познат и тичаше до трамвая със ските на рамо. После на автобуса за „Щастливеца“, а от там - на пистите с любимия си ски-инструктор Данчо, в който беше влюбена. Данчо обаче беше 35-годишен и искрено се забавляваше с 15-годишната Лола, която караше като луда по Стената, развяла пуснати коси, за да го впечатли. Страшно си падаше по него, а той й се дърпаше и не искаше да се целуват. Правеше максимален брой спускания, като си гледаше часовника, за да не закъснее да се „върне от училище“, и в ранния следобед се прибираше в София. Отново се преобличаше в мазето със синята си престилка с бяла якичка и се прибираше вкъщи „ни лук яла, ни лук мирисала“. Баща й винаги се подиграваше с тази поговорка, която издавала просташкия манталитет на комуниста.
- Наял се с лук до червената фуражка, а лъже, че не е ял. Селяни жалки, смърдите - казваше Стефан и дъщеря му попиваше презрението му с огромно удоволствие.
- Тези селяни изпратиха теб и дъщеря ни в Париж. Бъди поне малко благодарен - изсъскваше в отговор Маруся.
- Ако тези селяни не бяха изклали българската интелигенция, ти щеше не само да живееш три години в Париж, а щеше да следваш или там, или във Виена, или в Лондон, не слушай глупостите на майка ти.
Лола отегчено се опитваше да напусне полесражението, но майка й я хващаше за ръката с желязна хватка.
- Тук ще стоиш. И ме слушай добре. Баща ти и баба ти Анастасия са живи по чудо. Ако някой от тези селяни, явно добър човек, на когото трябва да са благодарни цял живот, не се беше смилил над тях, теб нямаше да те има. Винаги бъди благодарна за живота, който имаме, чуваш ли?
Лола измъкваше ядосано ръката си.
- Не ме интересувате и двамата, разбирате ли! Писна ми от вашите разправии!
Все си мислеше, че не й пука, но след всеки такъв глупав скандал се заключваше в стаята си разтреперана. Спасителната мисъл винаги беше свързана с момчетата. Лола не харесваше никого от съучениците си за гадже, батковците й бяха в пъти по-интересни. Имаше и друго. Стоянич се беше прибрала за дългоочаквана лятна ваканция, която се беше надявала да прекара с любимата си Лолич, бяха се видели и не беше минало никак добре. Стоянич я обвиняваше, че се е променила. Естествено, че се беше променила, вече не беше малко момиче, Стоянич също се беше променила, гледаше я някак взискателно и се усмихваше рядко.
Всеки обвиняваше някого за нещо, но най-вече й тежаха обвиненията на родителите й за лошите бележки. Хем се чувстваше виновна, хем смяташе за напълно излишно да има добри бележки. Освен за успокоение на родителите си, които май щяха да се успокоят истински само ако се разведяха.
А Стоянич егоистично не забелязваше студената тъга в сиво-сините очи на любимата си приятелка и като че ли настояваше по магически начин да се върне един полудетски образ, който беше изчезнал завинаги. Андрогинното момиченце с къса коса, с което слушаха заедно „Пинк Флойд“, беше изместено от красиво момиче, след което мъжете по „Раковска“ се обръщаха и това неочаквано започна да изнервя Стоянич. Нищо не се беше променило в отношението на Лола към нея, стараеше се всякак да угоди на все по-голямата и необяснима раздразнителност на приятелката си. Водеха обичайните безкрайни разговори за литература и музика, но те вече не бяха достатъчни на Лола. Дивото я зовеше и тя бягаше от проблемите вкъщи и в училище като разгонено животинче. Стоянич я наблюдаваше отчаяно и осъзнаваше, че момчетата я бяха изместили от мястото в живота на Лола, за което тя се беше заблуждавала, че й принадлежи.
33.
Рязко, без никакво предупреждение според родителите й, Лола превключи на антирежим и от добро дете се превърна в лошо момиче. Това, разбира се, не беше вярно. Те просто живееха в спирала от работа, срещи, вечери и крахът на личните си отношения и не прекарваха достатъчно време около дъщеря си, за да разберат какво се случваше с нея. Никой и нищо не можеше да я накара да се откаже от малката глутница момчета, следваща я навсякъде. Започна да пие, да пуши и да се друса с „Кодтерпин“ - хапчета за кашлица и болкоуспокоителни. Всяко бягство от действителността беше добре дошло.