В час по военно винаги седеше на последния чин. Бивш военен с прякор Пиночет, неприятен стар мъж в униформа, обясняваше, че трябва да знаеш да стреляш срещу империалистическия враг и да мразиш Америка, а Лола го гледаше замаяна и безчувствена от хапчетата и си представяше как стреля в главата му и тя се пръсва на малки кървави парченца върху картата на света. От друга страна, си мислеше, че никога не би могла да стреля срещу френските си приятели, въпреки че те се вписваха в квотата на империалистическите врагове. Тази мисъл беше толкова нелепа, че искаше завинаги да е тотално упоена. Какви идиоти бяха тези хора да искат да се стреля срещу съвсем нормални същества.
Нямаше измъкване обаче. След опаковката с „Кодтерпин“ на Лола й се налагаше, както на всички останали, да вземе въздушната пушка и да стреля в мишената на дъската, представляваща империалистическият враг, неизвестният американец, англичанин или французин, чиято единствена цел беше да унищожи Съветския съюз, а покрай него и България. Замайващият ефект от хапчетата временно убиваше отвращението към задължението да се подчинява на заповедите на Пиночет. Той беше обикновен военен, нищо не разбираше от свобода, но пък надушваше неподчинението с мустаците си. Заставаше заплашително близко до Лола, а тя го гледаше с насмешка със зачервените си очи, взимаше пушката и нарочно стреляше далече от центъра. И получаваше тройка по военно.
В момента, в който почувства властта си над мъжете, повечето я караха да се отегчава от успеха си още преди да се е прицелила. Опаковка „Кодтерпин“ срещу действителността не беше достатъчна, никога нямаше да престане да вижда грозната си безформена престилка с бяла кръгла якичка, както и да забрави ярките, многобройни цветове на другия, „лошия“ свят. Всички момичета скъсяваха драстично престилките си, само тотално промитите комсомолски глупачки не смееха, гледаха я винаги осъдително, некрасиви и несъблазнителни на първия чин, малки пъпчиви натегачки, които никое готино момче никога нямаше да погледне. Сигурно не беше приятно да си нежелана, но Лола не изпитваше нито съчувствие, нито омраза към тях, бяха й безразлични. Те нямаха никакви проблеми с учителите, нито с изучаваните предмети, нито пък я одобряваха и харесваха, но това нямаше значение.
Това бяха момичета, които не знаеха нито какво е свобода, нито някога бяха чувствали властта да усещаш нечий кур - стряскащо звучаща дума, която току-що беше научила - да става все по-твърд и голям в ръката ти. Никой не искаше да разкопчава престилките им задъхано, нито ги чакаше с мотор след училище, както първото й сериозно гадже Любен, нито пък знаеха какво е да си в стаята му с огромни колони, от които звучат „Хот Чоколет“, и той да сложи ръката ти върху издутината на джинсите си.
„Какво, по дяволите, трябва да направя сега?!“, стреснато се запита Лола, знаейки, че от нея се очаква да знае какво да прави. Баба й Анастасия не й беше казвала нищо за това, само й беше обяснила за женските органи и репродуктивна система, както и как се забременява, за части от секундата Лола разбра, че няма как да забременее от държане на нечий кур, и реши да действа.
Хвана члена на Любо, който гледаше какво прави с леко съмнение, и започна да движи ръката си нагоре-надолу, умение, което не се учеше нито в училище, нито вкъщи. Любо изведнъж каза, че трябва да го лапне, „както прави твоята приятелка Ваня“, което за Лола беше изненадваща информация. Първо, това се лапаше - гадост!!! Второ, Ваня го беше лапала! Хм, Ваня не изглеждаше като момиче, което лапа курове, но явно Ваня имаше таен живот, за който никой в училище не знаеше. Лола обаче отказа. Не изглеждаше нито вкусно, нито привлекателно, беше основно озадачаващо. Защо трябва да се лапа, а после да се смуче?! Явно се налагаше, но не сега, и тя отказа категорично да е като Ваня. Чувстваше се адски неловко, на чужда територия, малка, само на петнайсет години. Майка й не й беше казвала нищо за подобна ситуация, а Маркс и Енгелс никъде не описваха точно как трябва да се прави секс. В „Манифеста“ никъде не пишеше нищо за лапане.
Маруся беше отзована от Париж точно преди началото на часовете по сексуално възпитание в училището на Лола. Тези часове никога не се случиха и дъщерята на партизанина никога не обясни на дъщеря си нещо повече, освен че е необходимо много да внимава с мъжете и да не им се дава, защото ще стане „евтино момиче“. Сексът трябваше да се прави, когато порасне, само с човек, който истински я обича, а не някой безотговорен пикльо, което се видя твърде далечен и неясен срок за Лола. В момента тя разполагаше само с безотговорни пикльовци, но категорично отказваше да се чувства евтина.