Така или иначе, Любо се примири с отказа на Лола да му го лапне и смуче и продължи да ходи с нея, но намираше по-големи от нея момичета да вършат това, което тя не искаше. Това изобщо не убягна на Лола и силно я подразни, за пръв път почувства ревност, но нищо не можеше да направи, пък и беше ясно, че той харесваше нея най-много. Любо беше на осемнайсет години, виждаше й се много умен и винаги имаше много пари, неизвестно откъде. Родителите му не бяха богати, живееха в скромен апартамент в квартал „Изток“, обзаведен с обичайните секции и соц мебели. Двамата ходеха на ски на Боровец, той плащаше за лифта, после обядваха в ресторанта срещу Стената. Маруся никак не го харесваше, беше прекалено голям и хитър за Лола.
Един ден Любо се обади на Лола, че иска да мине да се видят. Носеше бутилка с мастика, питие, което тя не беше пила никога, въпреки че тайно беше опитала всички алкохоли в барчето на баща си. Стефан и Маруся не пиеха мастика, тя беше за простолюдието. Освен мастиката, Любо носеше и тежък найлонов плик. Подаде й плика и й каза да го скрие у тях за една вечер. Тя се зачуди къде и го мушна зад бутилките, там, където навремето баща й криеше „Бодался теленок с дубом“, но преди това го отвори да види какво има вътре. Беше пълен с пачки от по 20 лева, покрити с вестник „Работническо дело“. Това моментално й хареса. Любо беше някакъв бандит, който боравеше с много пари. Вероятно чейнчаджия, си помисли Лола и го разцелува възбудено.
Чейнчаджийте бяха презирани в нейното семейство, както и в цялото общество. Те незаконно обменяха долари за български левове, навъртаха се около чужденци и не работеха в учреждения от 8 до 17 часа. Любо винаги имаше долари и това беше опасно. Двамата отиваха в Кореком и си купуваха цигари „Ротманс“, уиски „Джони Уокър“ и някакъв малък подарък за Лола, шоколад или сенки за очи. Този ден обаче неизвестно защо Любо беше донесъл не уиски, а мастика. И двамата започнаха да пият и да се натискат на фона на Дона Съмър, която пееше „I Feel Love“. Анастасия дискретно почука на вратата на хола, Лола се показа зачервена и с разширени зеници, като оправяше косата си. Баба й я помоли да приключва с гостито, вече беше късно. Лола й каза „Добре“ и заключи вратата след нея. Напиха се ужасно. Това беше първото й напиване, заради което дълги години след това бягаше панически от миризмата на мастика. В един момент баба й затропа заплашително на вратата на хола, но Лола не отвори. По някое време през нощта Любо си тръгна и Лола се измъкна на пръсти, за да се прибере в стаята си, залитайки, а после отиде да повръща. Баба й вече спеше, или поне се преструваше на заспала. Маруся и Стефан бяха неизвестно къде.
Следващия ден обаче всичко им беше съобщено, Лола получи поредната двойка по тригонометрия, родителите й забраниха да излиза и тя изпадна в дълбоко отчаяние. Животът й в България не вървеше никак добре. Смятаха я за лошо, „евтино“ момиче, училището беше ужасно, родителите й не я разбираха. Забраниха й да вижда Любо, както и да излиза. Това вече не се издържаше.
34.
Взе шишенцето с приспивателни на майка си, отиде на училище и изгълта цялото му съдържание през първия час. Към третия спеше дълбоко на последния чин, където я бяха сложили съучениците й, опитвайки се да я прикрият. Как никой от учителите не забеляза, че нещо не е наред с нея цял ден, беше мистерия. На края на петия час една от съученичките й я завлече в дома си, където, за да я съживи, й изля чаша с коняк „Слънчев удар“ в гърлото и топеше лицето й в студена вода. Грижата й беше много мила, но едва ли можеше да се направи нещо по-погрешно. На практика тя беше създала в организма на Лола коктейла, от който беше умряла Мерилин Монро - алкохол и приспивателни. След това довлече Лола до дома й и я предаде в ръцете на ужасените Стефан и Маруся. Внезапно в съзнание, вероятно от стреса, че се намира в собствения си дом с родителите си, Лола се събуди и обяви драматично, че иска да умре. Да я оставят на мира и просто да умре. След което отново заспа дълбоко. В паника Маруся настоя да я закарат в Правителствена болница, не в Пирогов, за да не се разчуе. Там обаче им казаха, че трябва да бъде закарана в Пирогов, за да бъде регистриран случаят от милицията. Щом пристигнаха, сестрите я метнаха в инвалидна количка и един лекар изненадващо й наби няколко яки шамара, което я събуди достатъчно, за да се възмути. Никога през живота си не беше удряна, а сега не стига, че умираше, а и я биеха. После лекарят навря маркуч в устата й, през който вля вода и въглен, и Лола повърна. От там я закараха в отделението по токсикология, където я сложиха на системи. Лола се събуди след три денонощия тежък и непробуден сън.