„Истината е, че ти си чудовищен егоист. Ти си страхливец. Не те интересува кое е правилно и кое погрешно, ти не уважаваш нищо друго, освен своите най-лоши инстинкти."
Да, това звучеше точно като за нея в момента. Беше лоша и не й пукаше за родителите й. Чувстваше се напълно провалена, не намираше смисъл в училището Знаеше, че физиката, химията и математиката никога няма да й послужат за нищо, и не разбираше защо трябва да ги учи. Беше отчаяна от завинаги загубената свобода на френското училище.
След като се върна във Френската, започна да се държи наистина лошо с учителите. Презираше ги, защото някои от тях говореха на диалект, други, докато преподаваха, си бъркаха в носа и правеха топчета от сополите си, а трети бяха скучни и отблъскващи хора, с които не намираше нищо общо. Учителката по химия беше странна жена, която ровеше в главата си, след което изчистваше изровеното с изстрел към първите чинове. В нейните часове никой не сядаше отпред. Такива неща не се бяха случвали в лицея в Париж.
Родителите й спряха да ходят на родителски срещи, за да не бъдат подлагани на атаки от родителите на съучениците й, които обвиняваха Лола, че развращава децата им със западни списания за рокмузика, както и със самата музика. Един лекар се изправи срещу Маруся с гръмки обвинения за пагубното влияние на дъщеря й върху съучениците й. На всичкото отгоре майката на най-добрата й приятелка Ева-Мария, бъдещата дисидентка и журналистка от радио „Свободна Европа“ Светлана Урумова, се беше докопала до дневника на Ева-Мария, в който дъщеря й описваше как се е опитвала да преварява давилови капки, за да направи дрога, и как с Лола взимат „Кодтерпин“, за да могат да понесат училището. За разлика от Лола Ева-Мария беше пълна отличничка и „скромно момиче“ и цялата вина за всичко падна върху Лола - проводника на всичко западно и гнило във Френската гимназия. Не че Лола не беше виновна, напротив, тя наистина влияеше зле и на Ева-Мария, и на останалите, но те просто не разбираха в какъв идиотски свят живееха. Нямаха идея какво е да си свободен.
Другарят Кирилов извика Маруся на разговор. Тя влезе в директорския кабинет притеснена, защото знаеше, че дъщеря й както винаги е „виновна“. Стефан беше отказал да се срещне с директора. Според него единствената вина на дъщеря им беше, че е различна от съучениците си. Проклета беше възможността да поживее в един нормален и свободен свят, за който явно беше проумяла, че е несправедливо забранен. Вината беше единствено на тях двамата заради това, че я заведоха, след което я прибраха обратно в комунистическа България. Скараха се жестоко, преди Маруся да тръгне, въпреки че тя знаеше, че съпругът й е прав. Маруся беше объркана - освен Стефан, сега и дъщеря й се отдалечаваше от нея все повече.
Когато влезе в кабинета на Кирилов, той гледаше през прозореца.
- Здравейте, другарю Кирилов.
След секундно мълчание Кирилов обърна полу-профил към Маруся, изгледа я непроницаемо и й направи знак да се приближи.
- Здравейте. Елате да ви покажа нещо.
Той кимна с брадичка надолу към двора, където се провеждаше час по физическо.
- Всеки ден, когато вашата Лили има час по физическо, стоя тук и я гледам. Толкова е хубава.
Сърцето на Маруся се сви от страх. Един човек с власт гледаше на петнайсетгодишната й дъщеря като на сексуален обект. Не помнеше остатъка от разговора. Осъзна, че положението й в министерството и партизанските заслуги на баща й не можеха да помогнат на Лола. Кирилов постави условие сами да я преместят в друга гимназия, за да не бъде официално изключена.
- Много ще ми липсва красотата й. Наистина е изключителна.
Как си позволяваше така да говори за детето й! Сподели с Анастасия, която я закле да не казва на Стефан за „наблюденията“ на директора на гимназията върху дъщеря им. Трябваше да я махнат моментално от това училище.
На следващия ден Ева-Мария и приятелите на Лола започнаха да я отбягват. Тръгваха си след часовете, без да я канят да пушат някъде заедно, нито пък да се уговарят за купони. Лола не разбираше защо, всички изглеждаха гузни. Лола страшно обичаше Ева-Мария, най-накрая беше успяла да си намери истинска приятелка в България. Няколко пъти й предложи да ходят на сладкарница или в любимия двор, където всички се събираха. Ева-Мария отказа. Най-накрая не издържа и я попита какво се е случило.