Всички обсъждаха къде може да е епицентърът. Жилищната сграда, в която живееше Лола, беше строена през 1926 г. от австрийски архитект след чирпанското земетресение и нямаше никакви щети от труса. Старият център на София не беше засегнат, само някои от новите блокове в комплексите „Младост“ и „Надежда“ се бяха напукали. Никой не знаеше какво става, има ли загинали, каква степен е земетресението.
Чак сега усети, че краката й леко треперят, майка й пушеше нервно, четиримата изглеждаха нелепо заедно. Както никога, тази вечер родителите й си бяха вкъщи.
„Земетресенията са добри за семейството“ - помисли си Лола без съчувствие към никой пострадал. Егоизмът, за който говореше Ъпдайк, действаше.
На следващия ден стана ясно, че е било седма степен по Рихтер, епицентър Вранча, Румъния. Имаше много разрушения и загинали. От българската страна на река Дунав, в град Свищов, бяха загинали 250 души, затрупани от блоковете, в които живееха, но това беше информация, с която само Маруся разполагаше, благодарение на това, че бе важен кадър на министерството, и не й беше разрешено да я разпространява. Политбюро нямаше как да скрие новината за земетресението, но падналите блокове и загиналите бяха пропуснати в новините. Нямаше неконтролирано от Политбюро бедствие или смърт.
Земетресението обаче означаваше нещо повече, без Лола да знае какво. Подейства й странно ободряващо. Когато се прибираше по стълбите нагоре, след повече от час висене полугола на нощната мартенска улица, тя реши, че скоро с нея ще се случи нещо ново и разтърсващо, нещо, което няма да е предизвикано от нея, нещо важно, което ще промени живота й завинаги. Даде си сметка, че въпреки дяволската скорост, с която изхвърча от сградата, изоставяйки вече крехката, възрастна Анастасия, както и цялото си семейство, за да се спаси от евентуално затрупване, беше егоизъм, но и изключително развит инстинкт за самосъхранение. Тази мисъл я освободи от чувство за вина спрямо хората, които обичаше. Страхът дава крила. А и беше приятно, че беше открила нещо ново за себе си. Беше изкрещяла на загрижената си баба, че не й пука как ще умре, гола или облечена. Това беше добре.
Когато беше на три годинки, баба й беше отишла да напазарува от плод-зеленчука срещу тях и я остави самичка. Лола мразеше да ходи сама из къщи, беше тъмно и страшно по коридорите и все тичаше след баба си и я хващаше за полата. Анастасия шеговито се оплакваше, че била като зашита за нея, но й беше приятно, че внучето й имаше такава нужда от нея. Все пак трябваше да се пазарува, а щеше да е много по-бързо, ако беше сама.
Докато баба й я нямаше, на Лола й се допишка, но нямаше кой да я сложи на гърнето, както беше свикнала. Стефан критикуваше майка си, че детето няма да може да се изпикае без нея, както се и случи. Обаче Лола се сети, че баба е в плод-зеленчука, покатери се на перваза на широко отворения прозорец, събу си гащите и започна да вика „Бабоооо, бабооооо!!!“.
Хората по улицата се заозъртаха да видят откъде идват тези детски викове и видяха тригодишната Лола със събути гащи на прозореца. Започнаха да я сочат с пръст и да се смеят. Това не само че не я смути ни най-малко, но я накара да се чувства много добре. Махна им ухилено в отговор, без да й пука, че е гола, и забрави, че й се пишкаше.
Споменът за тази случка, съчетан със земетресението, й вдъхна нов и неочакван оптимизъм за бъдещето.
- Част 4 -
36.
1.978 г.
Лола беше яхнала Иван с лице към него и страстно го целуваше. Очите му бяха малки и черни, с няколко кръгли бръчки около тях, винаги леко подпухнали от неспане и пиене, нямаше мускули въпреки атлетично изглеждащата си фигура, не спортуваше, ако се правеха мускули от купони и секс, той щеше да е много як. Седеше отпуснат на фотьойла в хола й и дрънкаше глупости, както винаги, а Лола, както винаги, намираше глупостите му за извънредно умни и смешни.
Родителите й ги нямаше. Тя го прекрачи, той се изправи възбуден, придърпа я към себе си, вкара ръката си в блузата й и започна да стиска перфектните й гърди. И двамата бяха обути с дънки; задвижи кръста й напред-назад върху себе си, след което тя продължи да го прави сама, все по-ентусиазирано, върху все по-набъбващия му кур. С Любо не се беше престрашила, но с Иван нещата бяха други, той беше супер нахален и тя не можеше да му откаже нищо.