Лола мразеше да ходи на витизчийски купони с него, защото мислеше, че всички й се подиграват не само защото е малка, но и защото подозираше, че всички знаят, че Иван й изневерява. Ироничните, знаещи погледи на жените от курса му я караха да се чувства глупава. Те бяха наясно с неща, с които тя не беше. Това ужасно я дразнеше, чувстваше го като битка, която не може да спечели само защото беше малка. Извън колежките, с които Иван се лигавеше, най-добрият му приятел от театралните среди беше вече завършил ВИТИЗ и работеше по разпределение като режисьор в провинцията. Имаше прозрачносини магнетични очи и непоносимо висок глас. Станислав беше експанзивен, тежък купонджия, син на известен кинорежисьор. В момента, в който видя Лола, тя усети желанието му към нея, погледът му влизаше през очите й, минаваше по гърдите й и влизаше между краката й. Тя се направи, че не разбира, докато не дойде моментът, в който той я накара да пожелае сама да бъде с него. Ревността й към Иван се превърна в подсъзнателно желание за отмъщение. Обаче се появи нова пречка между Лола и Иван, а после между Лола и Станислав и това беше Стоянич.
37.
Стоянич отново беше в София за лятото, което беше страхотно. Лола искрено й се радваше, тя оставаше най-добрата й приятелка, новите й приятелки от гимназията не можеха да се сравняват по интелект със Стоянич, нито се чувстваше свързана с тях по същия начин. Но нещо странно се случваше, нещо, което Лола не разбираше. Всъщност то беше започнало още миналото лято. Стоянич се дразнеше от поведението на по-малката си приятелка, нервно й натякваше, че е лекомислена и повърхностна, което не беше никак приятно на Лола. Същите упреци, макар и деликатно поднесени, получаваше и вкъщи от Анастасия. Баба й съвсем се беше отчаяла от поведението й. Беше адски досадно да слуша сега и мърморенето на Стоянич, че „ако кара така, ще пропадне“. С появяването на Иван в живота на Лола, което сложи началото и на сексуалната й биография, Стоянич започна да става все по-нетърпима. Лола се чувстваше непрекъснато виновна, че не е такава, каквато трябва, въпреки че нямаше идея каква точно трябва да бъде и какво точно Стоянич искаше от нея. Писмата на розова хартия се пишеха дори и когато двете бяха заедно в София и бяха станали отчаяно остри, пълни с неясни обвинения. В едно имаше прекрасно стихотворение на френски, написано от Стоянич специално за Лола. В него се говореше за нейната уникалност, красота и всичко специално, което тя представляваше. Лола беше изненадана и впечатлена, защото беше изключително добре написано, красиво стихотворение, и то на чужд език, но продлъжаваше да не разбира с какво дразнеше своята приятелка. Това започна сериозно да я отегчава, дори й досаждаше, въпреки обичта й към Стоянич. След такова приятелство в Париж беше адски тъпо изведнъж до такава степен да не се разбират.
Стоянич наистина беше извънредно интелигентен, странен, необичаен човек, който се чувстваше все по-нещастен около Лола. А на Лола й ставаше все по-трудно да търпи вербалната агресия на Стоянич, но не искаше да я губи и търпеше. Не разбираше защо, по дяволите, трябваше да я губи. Не можеше ли да я разбира повече, Лола имаше нужда от момчетата, от тяхното харесване, от първата целувка, от задъханото тъмно, в което я очакваше мъжкото, привлекателно и опасно. Имаше огромна нужда от Иван, когото Стоянич не можеше да понася. Той беше центърът на вселената й, откакто беше с него, животът й се беше променил и проблемите с родителите й бяха загубили значение. Чувствата на непоносимост между Стоянич и Иван обаче бяха станали взаимни и това нарушаваше новооткритото удоволствие от живота.
38.
Една вечер Стефан, Маруся и Лола бяха на гости в родителите на Иван. Възрастните бяха в кухнята, ядяха и пиеха, градусът на настроението беше висок, актрисата говореше за театър, нови пиеси и премиери, а Лола и Иван бяха в неговата стая. Тя беше облечена в прилепнала по тялото керемидена рокля от трико, която подчертаваше бюста и кръста й перфектно. Обута в черни остри ботуши с ток, дълъг 10 сантиметра, Лола беше висока почти колкото Иван. Бяха страхотна двойка - тя 174 см, той 191 см.