С обичайната му сила и власт Иван я залепи за стената, вдигна роклята, бръкна в чорапогащника й и завря пръсти между краката й. Дълбоко. Лола се ядоса, защото знаеше, че така ще се случи, а не й беше приятно, когато техните бяха там, но нямаше как да го избегне. Абсолютно не й беше възможно да се възбуди заради присъствието на родителите й от другата страна на стената, на всичкото отгоре вратата не се заключваше. Започна да блъска Иван, той хвана ръцете й за китките и ги вдигна над главата й, тя извика от болка и го ритна в глезена, което обаче още повече го нахъса. Заврял лице в дългата й коса, възбудено шепнеше в ухото й, че никой няма да влезе, няма от какво да се притеснява, а Лола все по-ядосано се опитваше да се измъкне. Беше много силен и не я пускаше, страшно възбуден, курът му беше станал огромен и твърд. Лола го заплаши, че ще вика. Нямаше да прави секс под носа на родителите си. Тогава Иван изведнъж я пусна и каза, че иска да я заведе на тавана. Очите му светеха лошо, беше като луд, напълно обсебен от мисълта да я чука. Вбесена, Лола му отказа, категорично нямаше да отиде с него на тавана. Започнаха да се карат, той смени тактиката, погледът му стана тъжен и обяви, че няма да й говори, ако не дойде с него. Лола за пореден път отстъпи, не знаеше защо се съгласява, но се съгласи. Сърцето й му принадлежеше и тя не можеше да си представи, че ще го загуби. Постави супер тъпото условие, че няма да се чукат, и той се направи, че се съгласява.
Любовта й беше глупост, знаеше, че е глупост, и въпреки това не можеше да й се съпротивлява. Изнизаха се от апартамента, без да ги видят техните, тя ядосано се качи след Иван в асансьора. Там отново я нападна, а тя още по-ядосано го отблъсна. Вече не беше тъжен, очите му бяха като малки черни дупки, които влизаха в нея със злоба. Не беше свикнал да му се отказва, а малката пикла му правеше номера. Излязоха от асансьора, влязоха в таванската стая и той я хвърли на земята, съдирайки черния й чорапогащник. Лола го зарита бясно, вече уплашена, защото разбра, че всъщност я изнасилваше, и отново го заплаши, че ще вика. Иван се изправи, откачил от яд и възбуда.
- Курво малка, това ще го запомниш, от теб никога нищо няма да излезе, ще станеш долна курва, запомни го от мен!
Затича се по стълбите надолу, оставяйки я съкрушена да се оправя. Тя взе асансьора обратно и влезе в апартамента му тихо, опита се да се съвземе за пред родителите си. Беше бясна, разстроена, но най-вече разочарована. Сърцето й беше разбито. Мъжът, в кой то беше влюбена, първият й мъж, голямата й любов, се беше опитал да я изнасили. И да, естествено, че нямаше да го забрави. Запомни съдрания чорапогащник, както и драскотините по бедрата си от мръсните нокти на Иван. След години мислеше за него като за болест, нещо като трипер, пичи въшки, гонорея, не че беше толкова мръсен, но начинът, по който беше влязъл в живота и невинната й физика, беше незаслужено груб и безскрупулен. Беше първият крах на невиността, неочаквано - или очаквано - дошъл от човек, когото обичаше до полуда. И въпреки това не скъса с него. Беше отчаяно влюбена.
Стоянич не правеше нещата по-лесни. Не понасяше Иван, но полагаше видими усилия да се държи възпитано. Сарказмът й към него беше унищожителен и той не й оставаше длъжен, а Лола изнервено балансираше между най-добрата си приятелка и любовта на живота си. Очите на Стоянич гледаха лошо, държеше се с Лола предизвикателно, с някаква нова дистанция, дори на моменти с презрение. Лола, разбира се, продължаваше да не разбира защо.
39.
Беше април. Времето наскоро се беше стоплило и всички се чувстваха като отвързани малки зайци, готови да се чукат денонощно. Иван бягаше по фланга на Лола, която се чувстваше в капан. Знаеше, че трябва да скъса с него, но не можеше. Излизаха тримата с приятеля му Станислав, понякога и със Стоянич по настояване на Лола, която се чувстваше виновна, че не прекарва достатъчно време с нея, при положение че беше в София само за лятото. Мъжете не понасяха момичето, което приличаше на мъж, но я търпяха заради Лола. Станислав изяждаше с поглед гаджето на най-добрия си приятел и дебнеше момента си. Нарочно водеше готини момичета в Иван и гледаше сеир как приятелят му ги сваля. Лола полудяваше от ревност, а Станислав продължаваше да дебне. Беше възрастен, на цели двайсет и осем години, и Лола го гледаше с интерес, но най-привлекателна беше настоятелната му дистанция. Сините му очи й изглеждаха хем красиви, хем лоши и цинични, страхуваше се от тях, той беше прекалено голям за малко момиче като нея и й се струваше, че манипулираше всички около себе си. Само на Иван не му пукаше.