Иван се забавляваше с момичетата, които Станислав мъкнеше у тях, а те всички умираха за него, за бруталното му отношение към тях, за убийствения апартамент с великолепни стари мебели, лампи в стил „лалик“ и меки персийски килими в пастелнозелено, бледосиньо и сиво. Понякога на Лола й се струваше, че ще се пръсне от мъка, но не можеше да си тръгне, мазохистично стоеше и чакаше да види какво ще се случи. Разбира се, нищо не се случваше пред нея. Винаги идваше моментът, в който Станислав предлагаше да я закара до тях, Иван моментално се съгласяваше, това я обиждаше, но не казваше нищо и си тръгваше. В полския фиат на Станислав имаше страхотна уредба, на която той пускаше „Сага“ с всичка сила и караше бясно по софийските улици в пълно мълчание. Колата му беше друг свят за шестнайсетгодишната Лола, свят, който я привличаше по съвсем хладен и рационален начин. Съучениците й нямаха представа как живееше извън гимназията, момчетата бяха прекалено малки, за да разберат какво искаше красиво и желано момиче като нея, а тя научаваше в движение какво всъщност искаше. Желанията й бяха напълно обикновени. Лола искаше да е принцесата на принц, който я владее с всичко - с външност, поведение, пари, умения. За нея не беше важно дали е изчел цялата световна литература, това нямаше особено значение, важното беше да може да я води на ресторант, да има кола, да ходят на бар или дискотека, да пият хубави питиета и да чувства силата му. Станислав притежаваше всичко това и беше мъж за разлика от Иван, който беше лигльо.
Оставяше я пред къщи с иронична усмивка под мустаците си като на голям, синеок котарак и тръгваше с мръсна газ. Една вечер, точно преди Лола да излезе от колата, той я попита небрежно:
- Защо си толкова глупава, мойто момиче? Защо му позволяваш да се държи така с теб?
Лола понечи да му отговори, но той не й даде възможност.
- Хайде, бягай. Няма смисъл да ми обясняваш.
Така или иначе, целта на този въпрос не беше нейният отговор.
Стоянич наблюдаваше тези отношения внимателно и я предупреди, че върви в лоша посока. Лола вярваше на Стоянич и донякъде осъзнаваше, че приятелката й е права, въпреки че реално не разбираше какво точно й е лошото на ситуацията. Така или иначе, забележките на Стоянич не я спряха. Отношенията им станаха съвсем хладни, на Лола й беше писнало от обвинения, беше достатъчно нещастна с Иван, имаше нужда от обич и подкрепа, а получаваше точно обратното. Ненавистта на Стоянич към Иван, а сега и към Станислав, се беше прехвърлила и върху Лола. И Лола пак имаше проблеми в училище, не й се учеше, учителите й се виждаха супер тъпи, правилата отвратителни, съучениците й също, родителите й се караха, всеки си имаше неговия живот и в него като че ли нямаше място за Лола. Единственото, в което беше сигурна, без това да я прави щастлива, беше, че всички мъже я желаеха, освен този, когото тя желаеше - Иван.
Една вечер трябваше да ходят на кино, но в последния момент Иван обяви, че няма да дойде, защото имал работа. Предаде я на един от приятелите си и гаджето му и тръгнаха, въпреки че не й се ходеше с тях. Искаше да ходи на кино с него, а не с приятелите му. Щяха да гледат за пореден път „Борсалино“ с Белмондо и Ален Делон, един от малкото западни филми, които въртяха отново и отново по кината. Каза им, че й е писнало да го гледа и няма да отиде на кино, а ще отиде у Иван. Приятелят му я изгледа угрижено и я предупреди да не го прави, щеше само да си навлече неприятности. Лола обаче не го послуша и тримата се запътиха натам.
Вратата на апартамента на Иван беше широко отворена, музиката се чуваше от улицата, вътре беше пълно с хора. Опасенията й се потвърдиха - беше организирал „терен“, на който явно не искаше тя да присъства. За неин ужас, когато я видя, Иван я отмина, все едно, че не беше там. Лола седна в кухнята с група негови приятели. Беше разтреперана. Започна да пие, много да пие, буквално да се налива. Мъжете изглеждаха притеснени за нея, а Иван се държеше, все едно, че я няма. В един момент изчезна, тя попита къде е отишъл, казаха й, че е отишъл да вземе някакво момиче. Един плахо й каза, че е по-добре за нея да си ходи, той ще я изпрати. Лола отказа, изпивайки на екс огромна чаша уиски. Скоро Иван се появи наистина с някакво момиче и отидоха в хола. Лола не помнеше колко време е минало, докато в един момент видя как Иван и момичето влизат в спалнята на майка му. Спомняше си, че приятелите му съвсем се притесниха за нея. След още известно време момичето и Иван излязоха от стаята и тогава Лола стана от масата, отиде при него и му каза, че иска да говорят. Той отново се опита да я избегне, но тя вървеше след него, неспособна да се контролира, докато той не се обърна и не й заби шамар пред смаяните погледи на всички наоколо. Последва втори, още по-силен шамар. Лола избяга в спалнята и изпадна в истерия. Настана хаос, приятелите на Иван се хвърлиха да я защитават и той избяга от собствения си терен. Лола се въргаляше и ревеше в нервна криза на огромната спалня на майка му. Успяха да я успокоят, изведоха я и я изпратиха с такси до вкъщи.