Оттам отидоха на вилата на негов приятел, където останаха до края на третия ден на изчезването й. Лола потискаше с всичка сила гузната си съвест и безпокойството, оставяйки се на секса да я владее, за да не мисли за това, което причиняваше на родителите си. В главата й звучеше цитатът от Ъпдайк, който й позволяваше абслоютно всичко.
Родителите й вероятно мислеха, че с нея се е случило нещо страшно, сигурно се бяха обадили на милицията да я търси. Не искаше дори да си представя какво ще стане, когато се прибере. А мисълта за Иван беше напълно забутана някъде, където да не може да я притеснява. Обаче дойде моментът, в който оргията трябваше да приключи. Сигурно беше отслабна с поне два килограма от чукане, изглеждаше като някаква несамоубила се, обладана от сексуални демон Офелия. Станислав я остави пред тях, бъркайки между краката й за довиждане, от което тя отново се под мокри. Лола мрачно изкачи трите етажа до дома си. Отключи вратата със свито сърце. Стори й се, че цари гробна тишина, влезе в потъналия в цигарен дим хол където бяха Иван, Маруся и Анастасия. Баба й поне чи да й се кара, майка й бясно й нареди да излезе и да ги остави сами. Баща й, слава богу, го нямаше. Иван скочи и се надвеси заплашително над нея, готов да я убие.
- Къде беше?
Трети ден в същия тоалет с голи рамене и без сутиен, с разпилени тъмноруси коси, едва гледаща от секс и недоспиване, седемнайсетгодишната Лола не отговори, а се стовари с гробовно надменна физиономия на фотьойла.
- Къде беше, питам?! - изкрещя Иван в пълна истерия, която я накара да се чувства изключително доволна.
- Няма да ти кажа! - изкрещя в отговор Лола, набрала сили и смелост.
- Със Станислав ли беше?
- Няма да ти кажа! - нагло го гледаше Лола.
- За последен път те питам, после ще съжаляваш! Със Станислав ли беше?
За пръв път обаче на Лола изобщо не й пукаше дали ще съжалява, или не, моментът на съжаленията отдавна беше отминал. В този миг откри поредното ново за нея нещо - силата на змийския поглед. Погледна Иван в очите с най-студеното и безразлично синьо, на което беше способна, без да се насилва, просто й дойде отвътре. Досега той никога не беше срещал този поглед.
- Да, бях със Станислав.
И тогава за пръв път от годината, в която бяха заедно, тя видя наглостта му пропукана и самоувереността му напълно срината. Очите му се наляха със сълзи, които обаче нито предизвикаха в нея съжаление, нито пък бяха сълзи, заради които се чувстваше виновна. На някого му бяха отнели любимата играчка. Това беше ОЩЕ едно откритие на Лола за този ден. Откритията за удоволствията и силата й валяха. Иван грабна някаква чаша и от безсилие я тресна в земята пред очите на уплашената Маруся, която не смееше да се намеси.
- Ще го убия! - изкрещя Иван и излезе от апартамента тичешком.
Маруся се овладя. Гледаше дъщеря си отново с леден поглед.
- Искам всичко да знам.
- Няма нищо за знаене - отговори Лола, врътна се нагло и отиде в стаята си, където се заключи.
Мисията й беше успешна, в края на краищата тя победи. Това обаче не я направи ни най-малко щастлива. Светът й беше непоносимо объркан.
41.
С Иван беше приключено, без да изпитва грам вина за поведението си. Той получи точно това, което заслужаваше. Важното беше, че днешният ден беше донесъл още две полезни открития: вече не само не обичаше Иван, но и не й пукаше за него. Очите й можеха да причиняват силна, остра болка.
Станислав се беше прибрал в дома на приятелката си, която също го беше издирвала три дни безуспешно без изобщо да разбере, че Лола и любимият й се бяха чукали в леглото й. За последното Лола се чувстваше виновна, но за нищо друго. Другото беше тържество на новоосъзналата се вагина на Лола над обичайно надървения кур на Иван, който си беше позволил да не й бъде верен. До тази победа стигна по пътя на тъгата и разочарованието, но откри силата, която завинаги щеше да я пази от унищожение. Отношенията с мъжете явно бяха война.