На седемнайсет години Лола вече беше покварена от срещата си първо с Иван, а после със Станислав. Нищо не покварява така, както разбито сърце при първа любов. След като успееш да събереш отломките, винаги някое малко, незабележимо парченце липсва, деформира образа, създава усещане за нецялост, неистина, студ, отчуждение, малка, скрита дълбоко болка, че не си била обичана, била си заменима, любовта ти е била без значение, била си незначителна за този, на когото си подарила за пръв път тялото и душата си, и този пръв път никога повече няма да се случи. Той е последен. Последният път, когато от теб е протекла кръв от пробитата мека бариера от кръвоносни съдове, недокосната от никой и нищо, уникалната физиологична граница между телесното и духовното, която само жените притежават.
Лола се раздели не само с девствеността си, но и срещна най-лошото, което може да се случи на едно момиче - грубия, примитивен цинизъм на мъж, който всъщност не обича жените. Беше достатъчно интелигентна, за да знае причините за безочието на Иван, после на Станислав, а по-нататък на поредица от мъже, възпитавани от майки идиотки и незаинтересовани бащи, заети основно със себе си. И все пак никой не я беше подготвил за това. Баба й Анастасия беше човек от друг свят, свят, в който мъжете имаха чест и бяха кавалери. Майка й и баща й пък бяха така заети със собственото си нещастие, че не разбираха какви чудовищни промени се случваха с дъщеря им.
Иван беше намерил Станислав в дома на приятелката му, където се бяха сбили и оттам нататък Лола изобщо не искаше да вижда нито единия, нито другия. Обаче огромните сини очи на любовника на Лола не й даваха мира. Идеята за него като цяло й беше неприятна, виждаше й се неприлично стар, дори я беше срам, че е привлечена към него, и въпреки това стомахът й се свиваше и се навлажняваше, когато си представеше члена му в себе си. Не можеше да спре да мисли за него. Но всичко това нямаше особено значение, защото в живота й се бяха случили толкова много нови неща, изпълващи я с друг вид възбуда. Лола откри, че наранената жена, която отмъщава, притежава огромна сила и нищо не може да спаси обекта на гнева й. Както и че сексуалното привличане, лишено от всякаква логика, задръжки или други мотиви, освен да бъде награбена, нацелувана, безапелационно хвърлена на някое легло, където и да е, и изчукана от „стария“ Станислав, беше нещо, срещу което й беше трудно да се бори.
Нищо не можеше да се изправи пред желанието й.
Мислите й бяха прекъснати от Маруся и Анастасия, които чукаха по вратата на стаята й.
- Оставете ме на мира! Няма да отворя! - изкрещя Лола.
Не можеше да ги понася. Не можеше никого да понася. Привечер отключи на Стефан, който мълчалив застана до прозореца, без нищо да казва. После седи до нея на леглото й и я прегърна. Галеше я по главата като малко дете. Тя избухна в неудържим рев.
- Милото ми момиче... Искам да те предпазя, а не знам как... Кажи ми какво да направя, за да си щастлива?
Лола се вкопчи в баща си, ридаейки.
- Не знам.
- Как да те науча да се пазиш?! Толкова съжалявам, че Иван се е държал лошо с теб. Ти заслужаваш само любов, Лола, чуваш ли? Никой няма право да се държи така с теб, мъжете трябва да се грижат за теб, да ти помагат, да ти казват, че си хубава, умна, прекрасна, каквато си! И внимавай с този Станислав. Не е за теб. Не задълбавай там, той е мъж без принципи. На теб ти трябва момче, което обича жените, научено е на добри маниери, има чувство за отговорност, някой, който знае да обича.
Нищо не й помагаше така, както прегръдката на баща й. Успокоена, тя се измъкна от него и се отпусна в леглото.
- И аз искам такъв, татко.
- Разбира се, че ще искаш такъв! Пази се тогава, не се пилей с глупаци. Ти си много по-умна. И разбери, че няма да има мъж, който да не те харесва, много хубаво момиче си, но не им се давай! Винаги пази дистанция, никога докрай! Мъжете сме полуживотни, всеки иска да има красива жена, но много малко я заслужават.
Татко й беше толкова добър и умен! Лола се хвърли на врата му и го разцелува.
- Значи не ми се сърдиш!
- Не ти се сърдя, разбира се, но да те няма цели три дни и да не се обадиш, е страшно. Какво ли не си помислихме с майка ти... Моля те, друг път, каквото и да правиш, с който и да си, обади се и кажи: „Няма да се прибера“. Истината винаги е по-лесна за приемане от неизвестността. Обещай ми, че така ще правиш!
- Знам, че бях лоша. Много извинявай! Обещавам!
Двамата се погледнаха с любов, любовта, която й липсваше и която беше изчезнала от семейството им, като я беше накарала да се чувства чужденец в собствения си дом.