- Много сте различни, а поколението на Лола са ми напълно неразбираеми. Начинът на обличане, на говорене, музиката, която слушат. Но вие със Стефан сте по-близко до нея. Някой трябва да се научи да я разбира, станала е като зверче, остра, груба, а сърцето й е добро. Не й е лесно, Мери. Помогни й, преди да е станало късно, само ти можеш да го направиш. Никой не може да замести мама за детето. Моля те!
Беше говорила кротко, тихо и Маруся се беше отпуснала под крехката ръка на свекърва си.
- Права си, мамо... Извинявай. Нещо ми става.
- Каквото и да ти става, имате едно дете и то не може да се чувства само като на пустинен остров. Това е твоя и на Стефан отговорност - направи малка пауза замислено. - Как се държи с теб Орлин Колев?
Последният въпрос изненада Маруся, дори леко я стресна. Измъкна се от ръката й и седна на дивана.
- Добре, много добре. Защо?
Анастасия стана от дивана. Тонът й беше станал дистанциран.
- Просто питам. Разбрахме се, нали?
Маруся кимна утвърдително. Анастасия се прибра в стаята си още по-разтревожена. Снаха й явно беше наследила влечението към алкохола на Цеко Доков и ако сама не пожелаеше да си помогне, никой не можеше да я спре. Не знаеше какво повече да направи, за да помогне на внучката си.
След като бурята около прибирането на Лола отмина, Анастасия реши, че за да ти помогне Бог, трябва да си помогнеш сам, а помощта идва с малките жестове и сготви макарони на фурна, любимото ядене на Лола. Направи таратор и зелена салата с лимон и зехтин, който се появяваше един път в годината в един рибен магазин, в който познаваше продавачката. Извади бялата ленена покривка, обшита от майка й с ръчна дантела по края, подреди сребърните прибори, които беше успяла да вземе със себе си, когато им отнеха дома, извади бутилка червено вино и покани децата си на вечеря. Тримата мълчаливо излязоха от стаите и се настаниха по местата си. Лола беше на тръни, напрегната, виновна, тайно поглеждаше майка си и баща си, които изглеждаха уморени.
- Татко, мамо... Извинявайте! Вече няма да правя така.
Маруся скочи от стола, прегърна я и се разплака, баща й й се усмихна успокоително.
- Не забравяй разговора ни.
- Няма, обещавам!
Започнаха мълчаливо да се хранят. Имаше нещо насилено в тази идилия, помисли си Лола, но й беше приятно, че бяха заедно, не се беше случвало отдавна. Вечерята мина добре, щом родителите й се прибраха заедно в спалнята. Лола се поуспокои. Може би нещата
щяха да се оправят. На следващата вечер обаче Маруся отново не се върна навреме за вечеря, оправдавайки се с много работа, а на по-следващата Лола така и не я чу кога се е прибрала. На сутринта, когато майка й я целуна, тя отново подуши миризма на уиски и паста за зъби. Баща й отново мрачно мълчеше. Нищо не се беше променило.
43.
Лола замина на море със Стефан както винаги. Маруся беше задържана от Орлин Колев в София. Стефан беше станал по-мълчалив отвсякога, изчакваше нещо, какво, и той самият не знаеше. Времето щеше да покаже.
Станислав не беше оставил Лола да му се изплъзне и я беше последвал на морето. Идваше да я взима от станцията на Министерството на външните работи и отиваха да се чукат в „Спортпалас“, където той делеше стая не с някой друг, а с Иван. С Лола не си говореха, на нея изобщо не й пукаше, че на Иван му се налагаше да излиза, за да могат да правят секс. Чувстваше се гадно само донякъде, но недостатъчно, за да откаже да го прави. Сексът със Станислав й беше по-важен от това, какво чувства Иван. Беше получил каквото заслужаваше. А това, дали Станислав все още имаше връзка с възрастната жена, или не, изобщо не я занимаваше.
След секс беше страхотно да се возят в колата му и да пият леден „Туборг“, който той купуваше от малкия „Кореком“ в Шведския хотел в Дружба. Задминаваше всички коли с надута до дупка уредба - слушаха „Куин“. Пиеха дайкири в бара на Шведския, където го познаваха и я пускаха, въпреки че не беше пълнолетна. Почти не си говореха, сексът беше достатъчен контакт. Вечер гледаше да се прибере в станцията навреме, баща й не я питаше нито къде е била, нито с кого, защото му беше ясно. Маруся се обаждаше от време на време да провери как се държи Лола, разговорите им бяха кратки и информативни. Стефан беше престанал да пита дали ще дойде, или какво прави, а Маруся се държеше хладно. Лола усещаше всичко и това отново й развърза ръцете да прави каквото си иска. Докато бяха на морето, спазваше правилата заради баща си, но в момента, в който се върнаха в София, пак попадна в обичайното чувство за безнаказана празнота.
Започна учебната година с огромна неприязън. Не понасяше никой и нищо в училище. Класната й беше лелка с кротък кравешки поглед, с която не беше възможно да установи какъвто и да било контакт. Полагаше огромно усилие да присъства, но всичко я отегчаваше до безумие. Вече нямаше накъде да бяга, защото, ако продължеше с отсъствията, нямаше да завърши гимназия, така че висеше в час, преструваше се, че слуша, а главата й беше съвсем другаде. Беше станала изключителен майстор на лъжите и симулацията. Всеобщото лицемерие я отвращаваше. Душата й се беше втвърдила така, че не допускаше нищо да я трогне, разчувства или уплаши, или поне така си мислеше. Станислав я взимаше от училище и отиваха да се чукат. Никоя от съученичките й нямаше възрастно гадже с кола, нито пък смееше да се държи освободено като нея. Бяха гаджета и не бяха. Въпреки че си падаше по него, Лола не се чувстваше обвързана. Знаеше, че той я желаеше понякога неконтролируемо, но очакваше от нея тя да се влюби в него, което се случи само донякъде. Лола откри, че може да бъде влюбена само донякъде. Срещаше се с него напук на забраната на Маруся да се виждат. Забрана или не, родителите й знаеха, че тя правеше това, което искаше. Дълбоко в себе си Лола искаше отново да е послушно дете, като с магическа пръчица да се върне в детството, когато всички бяха щастливи. Но това беше минало.