- Отдавна го подозирах.
- Моля?! Защо не ми каза?
Беше шокирана от майка си не по-малко, отколкото от Стоянич. Как може майка й да е подозирала, че Стоянич е лесбийка, и да я остави да са приятелки?! Каква майка беше тя?
- Миличко, ако ти бях казала, щеше да кажеш, че са глупости, не е ли така?
Лола мълчаливо се съгласи.
- Аз... не знам какво е тя... беше най-добрата ми приятелка, а през цялото време...
- Тя е лесбийка, Лоли. Беше влюбена в теб. Тези стихотворения, които ти посвещаваше, розовата хартия, писмата... Не се разстройвай, случват се такива неща.
Изглежда, че на Маруся изобщо не й пукаше от съвсем неочакваните и необичайни емоционални проблеми на дъщеря й, дори май й изглеждаха забавни. На следващия ден Стоянич беше издебнала, когато Лола я няма, и се беше отбила през тях, за да върне всички писма, рисунки и подаръци, които Лола й беше правила през годините. Маруся каза на Лола, че Стоянич не била на себе си, казала й, че дъщеря й пропада. Лола побесня, не стига, че й налетя и че през цялото време я е лъгала, че й е приятелка, а се опитваше и да влияе и на без това сложните отношения с майка й. Дълбоко в себе си обаче Лола знаеше, че Стоянич е права. Пропадаше в някаква бездна на ужасяващо странни „възрастни“ отношения, за които не беше чувала и които изглеждаха все по-порочни и необясними за момиче на седемнайсет години. Беше загубила най-добрата си приятелка, която се оказа нещо непознато за нея - лесбийка. Беше загубила и гаджето си, който интуитивно беше разбрал истината за чувствата на Стоянич към Лола и неприязънта му се беше оказала напълно оправдана. И въпреки това изпита огромно облегчение, че повече никога нямаше да ги види. И двамата. Край. Този път наистина край. Те я искаха за себе си по вече непоносим за нея начин. Беше свършено. Трябваше да започне живота си на чисто.
След години срещна Стоянич на улицата и тя не я поздрави. Лола не можеше да повярва на наглостта й. След всичко случило се между тях, Стоянич продължаваше да смята, че Лола е виновна за нещо. Това беше изключително долно и в крайна сметка лицемерно. Не тя беше лъжецът в проваленото им приятелство.
45.
Единайсети клас мина страшно бързо. На абитуриентския бал беше най-красивата, единствената в панталон (беше се появила модата на цигарените панталони) - в бяла копринена блуза и черни кожени сандали с дванайсетсантиметров ток, всичко донесено от Маруся от Югославия. Тримата й най-добри приятели, момчета от нейния клас, бяха нейни пажове. Преспа няколко пъти с единия от тях, амбициозно момче с голямо самочувствие, шампион по лека атлетика. Пиха, танцуваха и се чукаха до сутринта. Омръзна й бързо. Беше придобила нов навик. Много рядко момчетата й се съпротивляваха, но от време на време попадаше на някой, който не искаше да спи с нея веднага. Превърна се в малък женски хищник. Беше си харесала един красив като ангел руснак с пепеляворуси къдрици и съвършени устни, който не й се даваше по някаква причина. Знаеше, че я харесва, беше сигурна в химията между тях, но той не правеше първата крачка, а това я изнервяше. Не миряса, докато не го вкара в леглото си. Много бързо й стана ясно, че се е пазил от нея, защото е виждал, че е опасна, и от това й стана ужасно скучно. Не понасяше слабаци в каквото и да било отношение, камо ли някой да се влюби така в нея, че да ходи по петите й като куче. Красивият, нежен Петър беше брутално зарязан в момента, в който загуби ума си по нея. Това се превърна в система. Не изпитваше жал към жертвите си така, както Иван не беше изпитвал жал към нея.
Лятото мина в уроци и изпити за ВИТИЗ. Нямаше време да мисли за майка си и баща си, които не си говореха, мислеше само за това, как ще стане актриса, в която всички ще са влюбени. Въздействието, което имаше върху мъжете, я беше направило не само самовлюбена, но и жестока.
Една вечер Лола завари Стефан и Анастасия в кухнята, явно водещи важен разговор, защото и двамата млъкнаха при влизането й.