Както си седеше на бара, до Лола седна непознат неин колега, очевидно доста по-възрастен, с когото само се погледнаха в очите и се разбраха къде да се срещнат. Очите му бяха огромни и сини, косата кестенява, права и гъста, гледаше я с любимия й нагъл, много мъжки поглед. По навик Лола беше развила вкус към нагли мъже.
Започнаха да пият, изпиха по няколко водки и той тръгна към ебалнята, а след десетина минути, за да не се усетят околните, тя го последва. Огледа се, преди да влезе, нямаше никой, само Гошо я чакаше вътре. Награбиха се на секундата и започнаха да се въргалят върху купчините от дюшеци. Никой не се и сещаше за чаршафи и подобни луксове. Нагонът беше над удобства и хигиена, над всичко. Сексът с Гошо беше толкова възбуждащ, че в момента, в който двамата се засечаха на плаца или около бара, само се поглеждаха и без дума да кажат, отиваха в ебалнята. През време на цялата бригада, докато Лола не се влюби в един красавец от втори курс Кинорежисура, не си казаха нито дума, не се интересуваха от друго, освен да си го сложат.
С напредването на времето скуката и изолацията в лагера, в който нямаше нито телевизия, нито пък беше близо до град, започнаха да влияят върху отношенията между бъдещите артисти. Изпиха всичкия алкохол и трябваше една вечер да бъдат на сух режим, докато не доставят нов. Най-големите герои намериха отнякъде парфюм „Тройной“ и като истински фенове на руската култура изпиха няколко шишета. Не че нямаше чаши, но понеже бяха артисти, свалиха абажура на спалнята си, изляха всичко в него и пиха от там. На следващата сутрин целият лагер смърдеше нетърпимо на гнусен руски одеколон. Доматите презряваха и гниеха в лехите, докато бъдещият артистичен елит на България беше зает основно да нанася материални щети.
Първокурсниците бяха разделени от големите, които бяха в друг лагер, разположен на десетина километра. Една вечер големите дойдоха да гостуват на малките и тогава Лола си падна по Калин, красив мургав кинорежисьор с коса до раменете, който пушеше като комин и псуваше като каруцар, но имаше тяло на бог, достойно за тялото на богиня като Лола. Скъсаха се от секс в ебалнята и от тази нощ искаха да са неразделни, но той трябваше да се прибере в своя лагер. Беше син на известен актьор, изключително чаровен и харесван от всички, и можеше да си позволи да не се съобразява с комсомолските шефове, изпратени да пазят витизчиите от самите себе си. Освен това шефовете бяха твърде заети да чукат артистки, за да се занимават с глупости като норми и отсъствия.
Калин се чупи от своята бригада и остана в лагера на Лола цели три дни, през които те не излязоха от ебалнята. Не се къпеха, не ядяха, не говореха. На третия ден излязоха оттам със сплъстени коси, отслабнали физически и умствено и напълно подивели от чукане. Лошото беше, че Калин трябваше да си ходи.
Наближаваше последният ден от бригадата и трябваше да се видят още веднъж, преди да се приберат в София. Последният купон в лагера на Лола завърши с изнасяне на легла и гардероби на плаца, където по принцип трябваше да се строяват и да демонстрират дисциплина. Строяването завършваше с масов бурен кикот, защото редиците бяха очебийно разхайтени и неспособни да направят права линия. Гледката на сутринта беше сюрреалистичиа. Никой не беше станал да отиде на полето, доматите отидоха по дяволите, а в импровизираната стая на плаца под късното сутрешно слънце спяха мъртвопияни няколко колеги на Лола.