Тя си облече една относително по-чиста блуза и реши да тръгне към другия лагер, въпреки че нямаше пари, нито превоз. Излезе на пътя и замаха на минаващите коли да я вземат на стоп. Веднага спря зелена лада. Шофираше млад мъж, който огледа дългите крака на Лола във вносни дънки, гърдите й, нескрити от сутиен под хипарската блуза, и си направи разни много погрешни сметки. А и Лола сбърка да му каже, че е от ВИТИЗ и ще става актриса. За Митко от Разград това беше като признание, че е проститутка. На секундата й съобщи, че трябва да се отбие до града да вземе нещо. Лола не бързаше, важното беше да стигнат до лагера на Калин. Времето беше страхотно, пътят потънал в лятна мараня, всичко цъфтеше от живот.
В Разград Митко изтича донякъде и като се върна, демонстративно мушна две пачки с пари в жабката срещу Лола. Обясни й, че работи за Завода за антибиотици и трябва още една малка спирчица и продължават. При следващата спирчица Лола отвори жабката и щипна пет лева от пачката. Беше си кражба, но нямаше и стотинка, беше изхарчила всичките си пари за бригадата, а Митко изглеждаше богат. Излязоха от града и тръгнаха отново към лагера на големите. Обаче Митко изведнъж обяви, че трябва да се отбият за малко и на още едно място, прекрасна ловна хижа, където е управител негов приятел. Лола има ли нещо против? Лола не беше във възторг, но се съгласи. Отбиха в малко пътче в пущинака, което ги заведе до сграда, пред която спряха. Митко излезе от колата, извика два пъти „Димо, Димо“ и се върна обратно вътре. На Лола й стана ясно, че няма никакъв Димо, а тук я чакаше нещо неприятно. Краката й се разтрепериха, но запази самообладание. Митко влезе обратно в колата, погледна я с трескав поглед и каза:
- Само веднъж, моля те, ето, вземи си колкото искаш пари! - И отвори жабката.
Краката на Лола се разтрепериха от страх, но го погледна за секунда и веднага отмести поглед, загледана напред с най-студената физиономия, на която беше способна, докато произнасяше лъжи.
- Само да си ме докоснал, ще имаш проблеми. Баща ми е генерал.
Настана кратко мълчание, Митко пребледня, устата му пресъхна и преглътна мъчително, минавайки рязко на „ви“. Чак й дожаля за него.
- Моля ви, извинете! Наистина извинете... Сега да не си помислите нещо лошо за хората от Разградски окръг!
Изглеждаше отчаян, а Лола се успокои, че няма да бъде изнасилена. Само повдигна брадичка и посочи пътя.
- Няма. Карай.
Продължиха в пълно мълчание, а тя съжали, че не го беше глобила с повече пари. Заслужаваше, гадината мръсна, да му вземе цялата пачка, но нищо, поне не я пипна с пръст.
Когато пристигна в другия лагер, първото нещо, което видя, й се стори Странно. В залата, която служеше за бар, дискотека и комсомолски събрания едновременно, нямаше никого и цялата беше покрита с трески от недочупени столове и маси. Все едно, че беше минал смерч. Последната вечер на големите витизчии беше минала в тежко пиянство, завършило с унищожението на цялата материална база на залата. Не бяха оставили нищо неразпарчетосано. Лола и Калин се намериха, награбиха се и се изчукаха, преди да тръгнат за София. И тя не мислеше нищо лошо за хората от Разградски окръг, не мислеше изобщо, беше забравила за родителите си, раните си и мрака в къщи. В главата й имаше само секс и възбуда от предстоящото й следване във ВИТИЗ.
В София обаче не я чакаше нищо весело.
48.
Няколко нощи подред след срещата с министъра Маруся не мигна. Беше й ясно, че трябва да вземе решение, всъщност решението беше взето вместо нея. Орлин Колев не беше влюбен в нея, това беше повече от любов, той искаше да я притежава. Внезапната яснота на ситуацията развърза ръцете й по отношение на Стефан. Това, че не й беше споделил, че ще заминава в командировка на Запад, говореше много. Отдалечаването явно беше окончателно. Отдавна бяха престанали да споделят не само проблемите си, но и леглото. Апартаментът, който бяха получили благодарение на баща й, беше достатъчно голям и той се беше пренесъл да спи в кабинета си. В началото гледаха сутрин да станат преди Лола, за да не я тревожат, но тя бързо се усети. Прие го изненадващо спокойно, само един ден отбеляза иронично, че явно вече са стигнали нивото на английски аристократи, които задължително спят в отделни стаи. И двамата замълчаха, нямаха какво да кажат. Лола си мислеше, че ги разбира - опитът й с мъжете й показваше, че сексът е вълнуващ само в началото на една връзка, след което се превръща в навик. Нещо като ходенето до тоалетната, миенето на зъби, храненето. Изглежда, Маркс беше прав, че бракът е легализирана проституция.