Вместо да го командвам, предпочитам да яхна лежащия по гръб мъж. Тази поза е без значение за активността на единия или другия, независимо от това кой е отгоре. Когато бях съвсем млада и исках да се пошегувам, наричах това „поза Айфелова кула“. Тя наистина наподобява кула, прекрачила Сена, в случая — една бурно течаща Сена, която повдига кулата нагоре с всяка вълна. Движението като на бутало от горе надолу, при което всеки път се чува пляскащ звук от прилепването на седалището към бедрата на мъжа; въртеливото танцуващо потръпване на корема — това възможно най-спокойно движение, към което човек прибягва, за да си почине или за да развихри фантазията си; люлеенето напред и назад — това максимално бързо движение, което според мен носи и най-голяма наслада — всичко това ми е толкова добре познато, колкото и оралната любов. Както при нея, така и в случая жената контролира продължителността на акта и ритъма, от което съвсем очевидно извлича двойна полза: членът действа директно във влагалището и тялото е в изгодна позиция по отношение на зрителния ъгъл — перпендикулярно на погледа на мъжа. А и освен това истинско удоволствие е, когато жената може да казва от време на време: „Ох, как ме чукаш… Как хубаво ме чукаш само!“ Тя се надява и се изхлузва от тази дръжка като добре смазан калъф. Щом затворя очи, тази лекота и ловкост на движението извикват в представата ми образа на огромен, як инструмент, който изпълва цялата кухина, самата тя разширена до размерите на тялото, от която въздухът е изтласкан до край, така че стените ѝ обхващат плътно изпълващия я пенис. Това също така е и една от позите, в които най-добре се усещат леките засмуквания на члена с мускулите на вагината. Все едно изпращани отдалеч сигнали, това е начин да се даде знак на другия, докато той използва докрай, без да се щади, изразходвайки се изцяло, собствения си инструмент, за да знае, че все пак мислят за него.
Тези похвати обаче са неприложими, когато жената е яхнала мъжа с плътно изпълнено влагалище, а задните ѝ части се разтварят, за да може и втори мъж да проникне в нея. Двама приятели, които ме бяха надянали на инструментите си по този начин, ми обясняваха, че вътре в мен са усещали взаимно пенисите си и това било изключително възбуждащо. Никога не съм им вярвала напълно. Според мен акробатичните пози или тези, в които, за да можеш да се задържиш, ограничаваш движенията си (като споменатата по-горе) или в които дори ви приковават съвсем неподвижно, са интересни най-вече като пластика. Оформянето на групата е много занимателно нещо — то става по същия начин, както са разполагали някога моделите в Художествената академия, и в този случай удоволствието се възпламенява по-скоро от изразителността на умело преплетените тела, отколкото от механичните движения или контакта помежду им. Когато ме обладават така в поза сандвич, не мога да видя пред себе си почти нищо.
Вече много внимавам, когато съм отгоре, да не навеждам твърде силно главата си напред. Дори и когато лицето ми не се очертава ясно, аз съм сигурна, че в тази поза то губи от обичайната си изразителност и не ми се ще, ако партньорът ми стои с отворени очи, да гледа развиснатата ми физиономия. Освен това имам и други резерви към позата — при нея не мога да повтарям едно и също движение продължително време. Когато тялото се движи от горе надолу, при което бедрата изпълняват ролята на лост, те се изморяват бързо, особено ако обкрачват широк таз. Аз мога да издържа сравнително дълго така, като махало, но пък тогава усещането, концентрирано в предната част на корема, от една страна, и абсолютната имитация на движенията на мъжа, от друга, предизвикват по силата на подобието властното желание да се задоволя на всяка цена. То е толкова силно, че спирам машината, свивам се върху легналото под мен тяло и казвам: „Чукай ме сега ти.“ Три-четири тласъка, които рязко блъскат до дъното на влагалището, са напълно достатъчни, за да изпитам блаженство.