Възхищавам се на мъжете, че могат да плъзгат пениса си напред и назад в продължение на минути, без видимо да се измъчват от позата. Все още продължавам да се чудя как успяват да стоят толкова дълго време на опънатите си ръце или да държат през цялото време стегнати мускулите на кръста си. А коленете им, как ли се оправят с коленете си? Когато съм отгоре в позата, която току-що описах, и актът се осъществява направо на пода, съвсем скоро започвам да изпитвам болки в коленете. Същото става и при продължителна орална любов, когато съм коленичила пред някой изправен пред мен мъж. Опитвайки се да поддържам дистанцията помежду ни, като удължавам помпането на пениса, аз всъщност се подлагам сама на изтезание. Случва се понякога да отпусна едната си ръка или и двете си ръце и съм също като акробатка, която демонстрира колко стабилно само с уста, може да поддържа траекторията, или пък го правя, за да ускоря внезапно темпото. Тогава тилът се напряга и започва да боли. Появява се схванатост, каквато човек изпитва на зъболекарския стол, ако зъболекарят работи бавно, тя постепенно обхваща и челюстта, и опънатите мускули на бузите и на устните, особено ако диаметърът на пениса, който е в устата, налага тя да стои широко отворена. Тъй като подвивам устни, от вътрешната страна на лигавицата, където зъбите се врязват в нея, мястото се възпалява. Много обичам тази рана. Тя е толкова топла и вкусна. Когато устата ми отново е свободна, прокарвам езика си по нея със старанието на животно, което ближе наранено място. След като съм се изразходвала докрай, аз се вглъбявам отново в себе си, усещайки приятната болка, която съзнателно засилвам, като натискам с език разранения ръб.
По същия начин понасям и всички случайно възникнали трудности при съвокуплението — както ексцентричните желания на едни или други мъже, така и неприятните физически усещания. Това се дължи на умението ми да командвам тялото си, независимо от това какво изпитва. Тялото и живеещият в него дух не се проявяват едновременно, реакциите им на едни и същи външни дразнители могат да се разминават във времето. Така например, човек е в състояние да приеме някоя драматична новина, без въобще да му мигне окото, и обратното — да продължи да плаче, дори и когато е напълно сигурен, че е направено всичко възможно, за да бъде утешен. Когато възбуждам вътре в себе си веригата, пораждаща удоволствието, тялото може и да изпита известни неудобства, но това не е причина тя да се изключи. Или казано с други думи, неудоволствието достига до съзнанието като след дъжд качулка — чак след като вече е изпитана върховната наслада, а тогава човек пет пари не дава за неприятностите и ги забравя за по-кратко време, отколкото им е трябвало, за да се проявят. Как иначе бих могла да си обясня, че в продължение на години едни и същи мъже са ми причинявали все едни и същи неудобства, но никога не съм се оплаквала, нито съм се опитвала да ги избягна? Аз, която ненавиждам да ме мокрят, освен когато съм под душа, много често търпеливо приемах върху себе си едрите капки пот на един мъж. Не съм виждала друг човек, който да се поти така изобилно. Капките падаха право върху мен толкова силно, че усещах съвсем точно мястото, на което всяка от тях тупва. Той самият въобще не изглеждаше притеснен, че му е толкова горещо, а аз чувствах как мокрите ми гърди се вледеняват. Компенсирах донякъде неприятното усещане, вслушвайки се как мокрите му бедра пляскат върху моите. Различните шумове винаги са ми действали много възбуждащо. Бих могла, разбира се, да го — помоля да попива от време на време потта си, но не го правех. По същата причина така и никога не се излекувах от алергията, която се появяваше от триенето на бузата на друг мъж върху моята. Тъй като това състояние беше хронично, с положителност бих могла да се намажа с някакъв крем, когато ми предстоеше среща с притежателя на въпросната буза, който при това се бръснеше много грижливо. Само че не го правех и всеки път си тръгвах от него, като половината ми лице пламтеше в огън. Трябваше да минат часове, за да се разнесат червените петна. Не е изключено (когато става дума за разминаванията между духа и тялото) в този случай чувството за вина, което изпитвах, тъй като посещавах този мъж тайно, да е станало причина (освен предразположението ми към алергия) за появата на тази червенина по лицето ми. В такива моменти духът си отмъщаваше на тялото, без да го пита.