Удоволствието в различните му проявления
Много по-лесно е да се описват неприятните усещания, защото те сякаш разтеглят времето, а времето дава възможност да се видят и детайлите. Въпреки че неприятните изживявания не проникват незабавно в съзнанието, те все пак оставят в него дълбока диря. Сеансите с плесниците никога не бяха продължителни, както и въргалянето в потта съвсем не беше основното във връзката ми с въпросната личност, и въпреки това, когато се случваха, докато продължавах да се движа, аз всъщност пасивно изчаквах (наблюдавах) кога ще свършат. Много по-деликатна задача е да се опише удоволствието, върховната наслада. Впрочем не е ли общоприето то да се сравнява със състоянието, при което човек излиза извън границите на собственото си съзнание и на света, а това значи също и извън времето? Само че дали този стремеж да бъде идентифицирано, да се определи нещо неуловимо, което никой никога не е съумял да опише или го е направил само отчасти, не прави нещата още по-трудни и не поражда само допълнителни съмнения?
В страниците дотук споменах нещо за очарованието, което изпитах, макар че това е малко силно казано, по време на първия си плътски контакт, говорих вече и как стигнах до продължителен оргазъм благодарение по-специално на един изкуствен пенис; най-сетне, опитах се да опиша, доколкото ми е възможно, и активизирането на входното отверстие на половия ми орган, което става твърдо като метален пръстен, когато възбудата стигне своя максимум. Това са все констатации, до които стигнах сравнително късно. През значителна част от живота си се любех в пълно неведение какво точно представлява удоволствието. Преди всичко трябва да си призная, че за мен, въпреки че имах множество сексуални партньори, няма по-сигурен път към насладата от този, по който стигам до нея в самота. Така мога с точност до частица от секундата да контролирам как тя нараства, което е абсолютно невъзможно, ако трябва да се съобразявам и с партньора си и когато завися от неговите, а не от собствените си движения. Ще опиша как става това. Приемам, че съм порноактриса, която прави подбор измежду петнайсетина свои евентуални партньори, наредени в редица пред нея, съвсем голи. Докато си представям във фантазиите си, че ги разглеждам един по един и опипвам инструмента на всеки, също както офицерът прави преглед на войската, аз масажирам с върха на средния си пръст клитора, който бързо започва да набъбва. Дебна го как полека се подува. Понякога ми се струва, че само щръква нагоре и става по-заострен като пъпка на нов филиз. Всъщност целият венерин хълм и вулвата се подуват под дланта ми и тогава прекъсвам за три секунди кръговото движение, за да стисна бързо всичкото, както бих обхванала круша. Продължавам разказа си по-нататък. Избирам някое от момчетата и за органа му го замъквам към нещо като масажна маса, на която лягам така, че катеричката ми остава на ръба ѝ. В този момент (това въведение в същинския разказ продължава много дълго — шест-осем минути, понякога и повече) възбудата става много силна. Тя се проявява на съвсем конкретно място като тежест, която тегли надолу вагината ми и сякаш я затваря както се затваря лещата на фотообектива. Аз обаче знам (Откъде идва тази убеденост? Дали от спонтанното, но съвсем точно определяне на степента на възбудата? Или защото тя граничи с ожесточение, тъй като носи огромен заряд, от който засяда в точно определено място? Или поради факта, че в тази поза с моя въображаем партньор не мога да стигна до илюзията за абсолютна задоволеност?), че ако продължа, няма да изпитам оргазъм или той ще бъде много слаб. Тогава рязко спирам да движа ръката си и се връщам назад във въображаемата история. Започвам да ближа няколко втвърдени члена, преди да избера един от тях. Отново отивам към масажната маса. (Понякога се връщам така много пъти назад, въвеждайки леки видоизменения в историята.) Този път се изреждат последователно двама или трима и ме чукат забързано отпред. Натискът на пръста ми върху клитора се засилва, той сякаш се върти върху някаква твърда основа, може би кост? Представям си как точно в този момент едно от момчетата ритмично го вкарва и изкарва. Триенето става направо френетично. Понякога мърморя нещо, изричайки отчетливо думите на някакъв рудиментарен стимулиращ диалог: „Супер си… Давай…“ Когато настъпва върховният момент, разумът спира да действа. Връхлитат петнайсет оплождащи жребеца. Лицето ми се свива в гримаса от усилието да се концентрирам, устата ми се криви и устните отиват нагоре в грозен спазъм; единият ми крак се схваща, но при това внезапно разпадане на тялото понякога рефлекторно мачкам полекичка едната си гърда със свободната си ръка. Оргазмът е последица от съзнателно решение. Бих могла да се изразя и така — аз го виждам как се приближава. Впрочем много пъти наистина, както съм с отворени, очи, взрени в една точка в отсрещната стена или в тавана над нея, през очите ми минава калейдоскоп от фантастични картини. Ако всичко е както трябва, тогава сладострастието сякаш идва някъде от много далеч, от самите глъбини на този дълъг тунел с грапави сивкави стени и се разпростира чак до отверстието, което се отваря и затваря като уста на риба. Всички останали мускули са в пълен покой. Оргазмът нахлува на шест или дори седем вълни. В идеалния случай плъзгам за миг притиснатите си един в друг пръсти върху вулвата, след това ги доближавам до ноздрите си, за да се насладя на сладникавото ухание. Оставам така с неизмити ръце.