Когато излизам от релсите, това не е поради много буйно чукане. То просто трябва да се облекчи, само че когато съм прикована от кръста надолу върху дюшека, аз се чувствам ужасно натежала и не мога да полетя във висините. Съвсем готова съм за това, трябва да направя само няколко едва доловими движения, но именно за да ги сторя, трябва да съм безтегловна. Стремя се към божественото усещане и си припомням бързия жест на един много по-едър от мен мъж, който промушваше ръката си под гърба ми и лекичко потупваше хълбоците ми. Този израз на внимание беше толкова добре отработен, че го правеше машинално — също като домакиня, която изтупва някоя вещ от полепналия отгоре ѝ прах. Три-четири отривисти плясвания ме повдигаха като хартиен лист, понесен от въздушното течение. Тялото ми се извиваше нагоре и влагалището се приплъзваше по протежението на целия му пенис с още няколко милиметра напред. Това ми беше достатъчно.
Когато гледам заснетите кадри
Аз съм средна на ръст, имам много гъвкаво тяло, могат да ме хващат и обръщат на всички посоки, както си искат. Когато се гледам на видео, най-много ме изненадва тази податливост. Обикновено се чувствам толкова вързана, толкова несръчна (на практика не съм танцувала от юношеските си години и не мога да преплувам повече от три разтега в морето), че не мога да разпозная себе си в това напълно безопасно змийско тяло, което се разтегля, свива се, реагира бързо и всеотдайно на всички желания. Лежа на една страна в позата на одалиска с леко прегънати крака, за да изпъкне на преден план валчестия глобус на задните ми части, и погледът ми е обърнат към тях, а дланта ми, леко присвита в израз на очакване, прикрива устата. По-нататък пак съм настрани, но малко по-свита, за да има по-голяма видимост, и полуизвитата ми назад талия открива горната част на тялото ми, а огънатият назад врат дава възможност само с един поглед да се убедя, че цепката е свободна. В тази поза не мога да направя нищо. Животното в мен се преструва, че е някакъв безжизнен предмет. Мъжът свива още повече краката ми, за да подвре единия си крак в триъгълника, който те образуват, сякаш се опитва да направи по-компактен някакъв пакет, за да може да го подхване по-здраво. Той придържа със силната си ръка свитите ми крака и рязко разтръсква предмета пред себе си, който меко подскача, прилепвайки се към корема му. Много харесвам това състояние на инертност, въпреки че моят орган, в който той прониква странично, в тази поза е с ограничена възприемчивост. Когато мъжът на свой ред се обръща настрани и в тази поза тялото му образува напречната черта на буквата Т, аз лягам по гръб, вертикално на него, и премятам единия си крак над талията му, а другия — над бедрата му. Отново се превръщам в животно, нещо средно между жаба и обърнато по гръб насекомо, което блъска въздуха с късите си крачета. Все пак, както вече споменах, предпочитам да ме обладават отпред. Така по-добре усещам пениса и мога да наблюдавам какво става. Мога да изправя глава и, придържайки при нужда краката си за глезените или прасците, да следя движенията му в рамката на широко разкрачените си бедра. Освен това бих могла и да поема инициативата в свои ръце — например да извия гръб, за да повдигна таза си нагоре и да го движа, доколкото ми е възможно. Тогава взаимодействието между участващите елементи става точно обратното — не колът се забива в земята, а земята се люлее, за да го поеме. Отново съм в легнало положение. Опъната по гръб като неподвижна тежест, пак се превръщам в предмет. По-късно ще видя на екрана как заемам формата на обърната наопаки ваза. Допрените до лицето ми колене образуват основата ѝ, а бедрата ми, притиснати към тялото, оформят конусообразната ѝ форма, която се разширява към седалището, и гърлото ѝ внезапно се стеснява след двойната подутина (Дали пък това не са издатините на хълбоците?), оставяйки място, само колкото да може да мине потъващия в него прът.