— Влизай, какво толкова.
Но Казик само махна с ръка. Той знаеше по-добре какво му е позволено да прави и какво — не.
— Нали може да поседя? — попита Олег на влизане в стаята.
Никой не отговори, но и никой не възрази. Сергеев правеше нещо като обобщение на нещата, които беше говорил по-рано:
— Така че си държа на мнението. Приоритетите трябва да си останат същите.
Всички мълчаха.
„Какви са приоритетите?“ — помисли си Олег. Налагаше се да изчака. Ей сега някой щеше да отговори и всичко щеше да стане ясно.
— Сергеев е прав — заключи Старика. Той вдигна с единствената си ръка чашата с чай и отпи.
Мариана сложи чаша и пред Олег.
— Вечният проблем — продължи Старика. — Дивото и питомното. Не можем да твърдим със сигурност дали има експедиция, или Сергеев и Олег са станали жертва на оптическа измама.
— Не — възрази Олег.
— Не ме прекъсвай. Не знаем дали скаутът се е спускал в тази посока за вземане на проба. Не знаем дали експедицията се кани да отпътува, та нали не е изключено това да е автоматична станция. Нищо не знаем. Значи, трябва да гоним дивото. Разбира се, възможността да срещнем тук хора е съблазнителна. Като светла мечта е. Но се боя, че аритметиката е против нас. Затова пък имаме питомното в ръцете си — „Полюс“. Той е достижим. Олег, надявам се, не си е губил времето през зимата. Аз го проверявах, а и ти също, Сергеев. Разбира се, знанията му са недостатъчно, но са солидни. И има надежда, че двамата с него ще можете да направите нещо с предавателя. Това е всичко.
Старика се зае да пие чай и Олег изобщо не разбра накъде биеше той. Не трябва да се лети и да се търси експедицията?
— Но това не беше оптическа измама — намеси се Олег. — Сигурен съм.
— Освен поговорката за дивото и питомното я има и задачата за козата, зелката и вълка2 — обади се Вайткус.
Олег я знаеше. Но пак не разбра за какво намеква Вайткус. Останалите разбраха. Сергеев се усмихна и погледна Олег.
— Обяснете! — помоли Олег. — Само със загадки говорите.
— Това не е загадка, а задача.
Мариана седеше до Олег и той виждаше отсечения й профил. Профилът беше много красив и Олег не се загледа в него, за да не пропусне думите на Сергеев.
— Трябва да се лети към експедицията, нали?
— Разбира се, че трябва. И то с въздушен балон — съгласи се Олег.
— Засега всички сме съгласни. По-нататък: кой да лети?
— Аз ще полетя — отвърна Олег. — Мога с Мариана. Мога и с Дик. Имаме опит.
— А ние мислим, че ти не бива да летиш.
— Как така?
— Много просто. Току-що чу поговорката за дивото и питомното. Селцето ни е много малко и хората в него също са малко. И за да оцелеем, трябва да поемаме минимални рискове.
— Не разбирам.
— На теб ти предстои да отидеш до „Полюс“. Задължително е. И трябва да стане скоро. Лятото вече започва.
— Ще отлетим за експедицията, и ако там няма никого, ще се върнем и ще полетим към „Полюс“. Всичко е много просто.
— Въобще не е просто! — почти се развика Старика и даже удари с юмрук по масата така, че чашата му се плъзна към ръба и Мариана едвам успя да я хване. — Не знаем колко ще продължи полетът до експедицията. Не знаем къде се намира тя, нищо не знаем! В най-добрия случай можем да се надяваме, че балонът ще пренесе хората през реката и блатата. Не вярвам, че в тези гори балонът може да се приземи и да излети отново. Най-вероятно ще се наложи той да бъде изоставен. И трябва да сме подготвени за това, че походът към хората ще отнеме много време.
Олег чу движение при вратата. Оказа се, че Казик тихичко е влязъл — не беше успял да превъзмогне любопитството си, а може би и беше измръзнал навън. И стоеше до вратата. Неподвижно като дърво.
— А до кораба може да се достигне — продължаваше Старика. — Знаем пътя, добре облечени сме, това пътешествие е трудно, но не е нещо извънредно. И ти си нужен за него. Ще можеш да отидеш дотам със Сергеев. Ясно ли е всичко?
— А кой тогава ще полети на моя балон? — попита Олег, неволно поставяйки ударението върху думата „моя“.
2
Задачата за козата, зелката и вълка е следната: Един селянин трябва да прекара през реката коза, вълк и зелка. Но в лодката има място само за селянина и още едно нещо от трите. Ако остави вълка с козата, вълкът ще я изяде, ако остави козата със зелката, козата ще я изяде. Как селянинът да прекара стоката си на другия бряг? — Б.пр.