Третата насока е бягство от всякакъв идеализъм и духовност изобщо. Обезсърчени в надеждите си от прозренията на шейсетте и седемдесетте години, мнозина от нас проявяват стремеж да се хванат отново за дрямката на материализма на петдесетте години, когато като че ли икономическото развитие е напълно достатъчно само по себе си. Опитът ни да заместим по-висшия смисъл в живота, който интуитивно долавяме, с добър икономически стандарт ни води до вътрешен копнеж по бързо забогатяване. Ексцесиите, типични за десетилетието на осемдесетте години, се наблюдават в скандалните банкови афери и корупция на стоковия пазар.
Често съм наричал осемдесетте години завръщане към Дивия запад, при което трите основни тенденции — опитът за реставрация на материализма и възобновеният интерес към духовното, древно и ново — се сблъскват и конкурират. Както става ясно сега, когато се връщаме назад; всичко това са били опити да се намери онова нещо повече, което сме имали чувството, че е на косъм разстояние. Впускаме се в експерименти, предявяваме претенции, стремим се да привлечем колкото се може повече внимание, като по този начин съобразяваме всичко, каквото правим, с модните за времето си претенции и в края на краищата оставаме разочаровани.
И все пак, на мене ми се струва, че онова, което става през осемдесетте години, и особено първата вълна на масов интерес към различни духовни подходи, е особено значимо явление. Това е необходим етап, който ни оставя уморени от лицемерието и комерсиализацията и ни насочва към по-дълбоко ниво. В известен смисъл то е пречистване, което ни тласка към търсене на истинския смисъл и най-сетне ни дава възможност да се убедим, че онова, към което се стремим, е по-дълбока промяна в отношението ни и начина ни на живот.
Фактически аз съм убеден, че колективната интуиция на осемдесетте години може да се сведе до едно основно послание: независимо дали изследваме духовното съдържание на нашите традиционни религии или изучаваме опитностите, описвани от мистиците с по-езотерични пътища, съществува дълбока разлика между това да познаваш и обсъждаш духовния начин на възприемане на света и действителните опитности на едно такова възприемане от нас самите.
И така, в началото на деветдесетте години, ние се озоваваме в много интересно положение. Ако интуитивните предчувствия на шейсетте години се оказват верни и е възможно по-пълноценното преживяване на живота, то ясно се вижда, че трябва да преодолеем чисто разсъдъчното търсене и да се стремим към реалните опитности. В резултат хипи културата и модните увлечения отмират, ала търсенето на автентични преживявания — не. Ето защо ние вече сме по-реално отворени, за да споделим духовното преживяване на света.
ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНСКАТА РЕАЛНОСТ
В този контекст се появяват книги като „Селестинското пророчество“, „Десетото откровение“ и много други, които разкриват реален духовен начин на възприемане на действителността и те стават достояние на милиони хора по целия свят. Тези книги се докосват до масовия интерес тъкмо защото се опитват да дадат израз на духовните ни стремежи по един реалистичен начин, като говорят за опитности, които могат действително да бъдат постигнати.
През шейсетте години преобладаващият идеализъм на времето ме тласна към професия, при която работех с подрастващи, преживели сериозни емоционални катаклизми, и с техните семейства — първоначално като психотерапевт, а след това като администратор. Сега, когато се връщам назад, виждам дълбока връзка между този мой опит и създаването на „Селестинското пророчество“. В процеса на работата си с тези младежи, които бяха преживели в повечето случаи жестоки ранни травми, започнах да добивам по-широка представа за онова, което на тях им бе отредено да надмогнат. За да излекуват преживените травми, те трябваше да извървят определен път, който в известен смисъл не можеше да не включва трансценденталното.
Ужасът от ранното насилие поражда у децата неотменната потребност да вземат живота си в свои ръце. Те си изработват психологически механизми, понякога сурови и разрушителни, за да си създадат някакво чувство за смисъл в живота и да потиснат безпокойството и страха. Да се разбият тъкмо тези механизми, може да се окаже изключително трудно; но психотерапевтите постигат успехи, като ги подтикват към върхови преживявания посредством спорт, групова работа, медитация и други активности. Тези активности имат за цел да спомогнат за преживяване на висшето аз, което идва на мястото на старата самоличност и съпътстващата я система от реакции.