Момата Иринка затърси начини за компенсации откъм запълване на свободното си време. Беше работлива мома. Масмедиите помогнаха. Изданията „Бермудски триъгълен новинар“ и „Киликандер експрес“ се кооперираха, щото тя да им доставя стоката франко абоната, час преди да е отпечатана.
Джурасик парк започваше стръмно, като инфлационен процес, с къщици пасящи кротко в доларово-зелени дворове, чиито курс се покачваше непрекъснато, чак докъм телевизионния ретранслатор. На един топовен вистрел, по хипотенузата на бермудския триъгълник, оттатък реката и на около седемдесет метра над нея, всред каменна и приватизационна пустош, стърчеше Нанагорни Бахмааму.
Най-високата му точка беше сушилната за зърно, самотна и чакаща — каквото и когото и да е!
Катетите на Бермудите се събираха в един, не съвсем прав в някой отношения, ъгъл. Тръгваха амфитеатрално и даваха престижен облик на Ситито — де що имаше номенклатура, все там имаше вила!
Точно в нула осем часа и двадесет минути, скалите от сребристи, порозовяваха свенливо. Когато розовото станеше като дамско ушенце чуло нещо непристойно, някаква невидима ръка като в черна магия изваждаше от ръкава си и подпираше по дуварите и портите целия наличен контингент от най-закъсалите експонати на третата и четвъртата възраст.
По правило, неизвестно защо, може би от климата или от географската даденост, може би от „желтата лимонада“ прибавяна към виното, но всички те, без изключение бяха с повредени платки на изображението и звука. Когато трябваше, не чуваха и не виждаха нищо, но когато не трябваше…
Контингентът беше заел всички възможни стратегически точки. Ако очите и ушите им бяха лазери, над района щеше да виси гъста мрежа от пресичащи се траектории. Системата беше свързана в паралел…
Точно в нула девет часа и тридесет минути никелираното ъгълче на втората вратичка на готварската печка… и прочие… блесна и дядо Цани Тътразулека първи засече необичайното в безметежния пейзаж: Момата Иринка, която идентифицира по походката и чантата с вестниците, влезе в необитаем имот, а не излезе оттам… Аварийната му система пеленгува разположението, часа и размера на произшествието.
Точно в нула девет часа и тридесет и две минути баба Лалка Халата, заела стратегическа кота, под ъгъл тридесет градуса… на сянка, регистрира придвижване на войскова част, състояща се от една войнико-бройка. Походката беше определено отпускарска, но обекта остана неидентифициран.
Дядо Велко Миксерчето засече и други аномалии, както и трусове — не по скалата на Меркалий. Размечта се. Изчисли реална възможност за намаляване с някой и друг процент на затихващите функции на селото. Реши да не отваря досиетата — лоши хора щяха да ги използват за евтин популизъм.
В последствие се установи, че тия данни многократно и в различни варианти са засечени от различни датчици. Имаше около четири процента допуснати грешки — съвсем в параметрите.
Точно в дванадесет часа и тридесет минути във въздуха висеше реална опасност от ненавременно доставяне на пресата. Започна изтичане на информация. Изтичането на информация в подобни ситуации беше разтегливо понятие. Баба Рада Киликандера съвестно разтегляше понятието, прецеждаше изтеклата информация, отделяше нечистите и неточни примеси, сортираше и и придаваше вид подходящ за излъчване в ефир, без да оставя и полъх от съмнение за цензор. Имаше само една грижа — да се добере навреме до фурната. Знаеше, че ще дава интервю, затова между трите и зъба се жвакаше профилактична дъвка, само с две калории.
Селото, както казахме, беше с Южно изложение.
Август 1994–97 г.