Жул Верн
Село във въздуха
I. Керван ловци
— Значи, Джон, за американско Конго и дума не може да става? — попита Макс Юбер.
— Защо ни е, любезни Макс, — отговори Джон Корт, — за щастие ние притежаваме предостатъчно ненаселени земи: от Аляска до Тексас се простират грамадни пространства, където спокойно можем да създадем колонизация, и това, според мен е много по-полезно, отколкото да се занимаваме със същото из други страни.
— Струва ми се, не е далече времето, когато европейските народи ще си поделят целия африкански материк! Нима американците ще допуснат цяла Африка да остане в ръцете на Англия, Германия, Холандия, Португалия, Франция, Италия, Испания и Белгия?
— Нито русите, нито американците имат нужда от земи, поради една и съща причина…
— Именно?
— Защо да изморяват краката си, когато е достатъчно само да протегнат ръката — каза Джон Корт.
— Не, каквото и да говорите, мили Джон, ако не днес — утре федералното правителство ще пожелае да получи своята част от африканския сладкиш. Французите имат Конго, белгийците имат Конго, немците имат Конго, съществува и някакво независимо Конго, което впрочем, само чака, за да се прости със своята независимост! Ами, онези земи, които посетихме през последните три месеца? Не, дълбоко съм убеден, че Щатите биха могли да си създадат тук прекрасна колония!
— В която човек може жив да се изпече! — пошегува се Джон Корт.
— Хе, сега горещината още не е толкова голяма! Не забравяйте, че сме март! Какво бихте казали през юли или през август, когато слънцето пече така, като че ли ви пронизва с нажежени игли?
— Не, Макс, въпреки всичко, ние с вас едва ли толкова лесно бихме станали зинзибарци или жители на страната на племето „пагуини“. Впрочем, макар че с радост ще се върна в Мибревил1, в нашите фактории, все пак трябва да призная, че нашето пътешествие беше извънредно интересно и приятно!
— Разбира се, беше интересно, — отговори Макс Юбер, — обаче, очаквах нещо повече от него!
— Какво говорите, Макс! Нима преживяното ви беше малко? Няколко стотин мили скитане из непроходими дебри, много неочаквани и опасни приключения, срещи с диви туземни племена, лов на пантери, на лъвове и на слонове, за да доставим удоволствие на нашия прекрасен Урдакс, който ни се отплати с грамадно количество превъзходна слонова кост, — а вие, пак не сте доволен!
— По-право, не напълно доволен! Което видяхме и преживяхме при това пътешествие, по-рано са видели и преживяли всички, които преди нас са пътували из централна Африка; и всичко е разказано подробно в пътните записки на Барт, Бъртън, Спик, Грант, Ливингстон, Стенли, Серп, Галиепи, Пинто, Ардерсон, Камерон, Хассари, Браци, Висман, Буонофанти, Дибавски и др. Бих желал да видя и да преживея нещо необикновено, което никой друг не е виждал, не е преживял!
— Иначе казано, желаете, например, да прекарате известно време в стомаха на някой лъв, или на някой канибал от племето „убанги“, нали, мили Марк?
— Не, Джон, не това! Бих желал да преживея нещо извънредно, да открия нещо ново, което не е известно на никого!
— Ах, недоволник такъв! Впрочем, можете да бъдете спокоен, мили Макс: нашето пътешествие още не е свършено. Оттук до Либревил ни предстоят пет или шест седмици пътуване, и през това време…
— Стига, Джон! През това време нищо интересно не може да се случи. Това пътуване прилича на най-обикновена разходка с дилижанс, от станция до станция, както са пътували по-рано…
— Кой знае! — промълви Джон Корт.
В същия момент фургонът, в който пътуваха нашите туристи, спря. Беше решено да направят тук престой и да се разположат за пренощуване.
Избраното за престоя място беше в подножието на малък хълм, по който растяха няколко прекрасни дървета. Тези дървета бяха единствените из цялото безкрайно пространство на озарената от слънчевите лъчи равнина.
Слънцето вече стоеше низко над хоризонта, и макар да беше само седем часът вечерта, но из тази страна, където изобщо няма здрач, нощта настъпва твърде бързо. Днес пътниците можеха да очакват особено тъмна нощ, понеже облаци надвиснаха по небето, и отдавна закриха тънкия сърп на бледната луна.
Фургонът предназначен изключително за пътешествениците, не съдържаше нито излишен товар, нито хранителни припаси. Това беше особен вид вагон, върху тежки, дървени колела, теглен от шест вола. Вратата беше на задната стена, а една преграда разделяше вътрешността на две половини, подобни на стаи, където светлината проникваше през малки прозорчета, изрязани в страничните стени на фургона. Задната стаичка служеше за спалня на двамата младежи, американецът Джон Корт и французинът Макс Юбер. Предната половина заемаха португалецът Урдакс, търговец, и „форлоперът“ Камис. В Африка, обикновено така наричат водача на кервана; беше роден в Камерун, отлично запознат с трудните задължения на дебрите и пустините на страната Убанги.