На Камис се струваше, че Макс Юбер говори твърде уверено за неограничена свобода преди още да се изяснят отношенията на вагди към пленниците.
Впрочем дали гледат на тях като на пленници или като на гости, също не беше известно. Но почти в този момент дойде разрешението на тези въпроси.
Вратата на колибата се отвори и на прага застана Ли-Маи. Най-напред отиде при Лланга, за да го погали, а след това пристъпи и към другите. Вратата остана отворена и Макс Юбер пожела да излезе. Дребосъчето радостно отърча напред, за да показва пътя из това странно село, построено на тридесет метра над земята, върху грамадна площадка, направена от главните клони на вековни боабаби, бамбуци, сикимори, акажу и други горски великани. Площадката беше толкова здрава и устойчива, че дори не мърдаше и под най-страшните тласъци на бурните урагани, които свирепстват понякога из тези места.
Слънцето весело надничаше между клоните и озаряваше ясносиньото небе; времето беше прекрасно; из въздуха се носеше приятен горски аромат; гърдите дишаха леко. Малкият Ли-Маи гордо и уверено водеше нашите пътешественици през улиците на въздушното село. По пътя срещаха групи мъже и жени, които ги гледаха любопитно, но без особено учудване; разговаряха помежду си с къси фрази, като си разменяха някакви неразбираеми думи, обаче форлоперът понякога долавяше и думи на туземни наречия из Конго; но най-интересното беше, че в разговора им се срещаха и чисто немски думи, например думата vater — баща, която се повтаряше твърде често.
— Чудно, наистина — промълви Макс Юбер — никак няма да се изненадам, ако ми заговорят по френски!
Тези първобитни хора дори не ходеха съвсем голи; мъжете и жените носеха някакви къси пояси — престилки от трева, както дахомейците. Освен това Джон Корт забеляза, че главите на вагдите са кръгли и по формата си наподобяват главата на обикновен човек, но са по-малки (микроцефали). Челната кост над очните орбити нямаше онази изпъкналост, която е характерна за всичките маймуни. Вместо коса, по главите си имаха късо руно, подобно на всички туземци из екваториална Африка; брадите на мъжете бяха редки и слаби. Стъпалата на краката им приличаха на човешките стъпала, т.е. бяха приспособени за ходене, а не за катерене, както е при маймуните; най-после, нито един вагди нямаше никакъв признак на опашка или опашков израстък. Обаче не трябва да се забравя, че и човекообразните маймуни (горилите, орангутангите, гибоните и шимпанзетата) също нямат нито опашки, нито торбички под бузите си. Освен това те еднакво свободно ходят и изправени, и на четири крака, но все пак всичките тези четириръки, когато вървят, стъпват не на стъпалото на крака, а върху пръстите си, свити навътре. При вагдите тази особеност не съществуваше. Следователно те представляваха съвсем нов род същества, които стоят много по-близо до човека, отколкото и най-развитите маймуни.
Що се касае до краката някои учени антрополози твърдят, че всъщност няма никаква разлика между краката на човека и на маймуната, и че големият пръст на човешкия крак би бил отделен, ако не беше обезобразен и смазан от обувката.
Забелязано е също, че четириръките, които ходят изправени като човека, се отличават с поулегнал характер, по-малко се кривят, изобщо са по-сериозни и по съобразителни. С подобна сериозност се отличаваха и жителите на селото Нгала. Освен това при по-внимателно наблюдение нашите пътешественици констатираха, че челюстите и зъбите на вагдите с нищо не се различават по строежа си от челюстите и зъбите на човека и съвсем не приличат на маймунските.
Известният учен Карл Фохт твърди, че човекът е произлязъл от три големи маймуни. Според неговото мнение орангутангът, покрит с дълга червеникава козина, се явява прадед на съвременните брахицефали8, към които спадат негритосите; шимпанзето, тип на долихоцефалите9, но с по-слабо развити челюсти, е прадед на негрите; горилата, която се отличава по силно развития си гръден кош, по формата на краката, по своеобразната походка и по особения строеж на тялото и на крайниците си, се явява родоначалник на белия човек.
Макар че това мнение се оправдава от известна аналогия, която съществува между човекоподобните маймуни и истинския човек, все пак могат да бъдат изтъкнати редица противоречия. Например не може да се допусне, че тези три вида маймуни притежават същите 12000000 клетки и същите 4000000 мозъчни влакна, колкото има у човека, независимо от другите негови предимства. Би могло да се допусне, че те принадлежат към по-висш род маймуни; но твърде голям риск ще поеме онзи, който започне да твърди, че човек е усъвършенствана маймуна или че маймуната е изроден човек.