Решиха да излязат на брега и да носят лодката, а после пак да се спуснат по водата, след като изминат праговете.
За щастие, не стана нужда да носят тежката лодка, понеже след праговете Конго става плавателна, и по нея често плуват товарни кораби, които водят търговия с крайбрежните жители. Нашите приятели скоро попаднаха на такъв кораб, и с него продължиха пътуването си. На 26 април слязоха близо до едно село на десния бряг на реката. Оттук до Либревил им оставаха около 900 километра.
Камис се погрижи да намери подходящ керван, с който нашите приятели благополучно изминаха за 24 дена безкрайните равнини на Конго.
На 20 май, Джон Корт и Макс Юбер, Лланга и Камис, пристигнаха във факторията, където техните приятели, силно разтревожени от продължителното им отсъствие, ги посрещнаха с отворени обятия.
Решиха Лланга и Камис завинаги да останат при Джон Корт и Макс Юбер. Впрочем първият и без това беше отдавна техен приемен син, а форлоперът, който не веднъж им доказа своята безгранична преданост по време на опасното пътешествие, стана за тях, като истински брат.
Читателят може би ще попита:
— Ами какво стана с доктор Йохаузен? Какво стана с въздушното село Нгала, построено между върховете на дървета, всред най-глухата дълбочина на Великата гора?
Да, рано или късно, някаква научна експедиция сериозно ще се заеме с откриването на това чудно племе вагди и ще изучи техните битови черти, нрави, обичаи и природни способности, за да допринесе голяма полза на съвременната антропология.
Бедният доктор Йохаузен се лиши от разума си. Обаче ако оздравее, ако някой го върне обратно в Маллнба, кой знае дали няма да започне да съжалява за времето, когато под името „Баща Огледало“ — Мсело-Тала-Тала, е царувал мирно над славното племе вагди, проявили толкова благоговение и почит към него?… Кой знае, може би благодарение на него, великите европейски държави ще обърнат благосклонното си внимание към тези първобитни и простодушни горски хора?…