Излязъл благополучно из високата гора и минавал през дребен борак и смрикаш. Виждал вече зеленото и разлюляно поле, чувал шума на реката, чучулиги пеели, видял хора да орат, дори щъркели на цяло ято се носели към блатата, дори подушил по вятъра и миризмата на разцъфнали вишневи градини… когато от последните храсти изскочили разбойници! Дванайсет души били и всички с ножове! Бранил се той, но скоро му надвили и понеже не искал да даде доброволно парите и викал, те го тръшнали по гръб, натиснали го с крака, вдигнали ножовете и току да го заколят… но в този миг изведнъж се вкаменили, и останали така с вдигнати ножове, наведени, намръщени и неподвижни — и в същия миг всичко замръзнало на мястото си… Пилците замлъкнали и увиснали във въздуха… реките се спрели… слънцето като че ли застанало… вятъра замрял, дърветата останали тъй, както вятъра ги бил навел… житата също… а щъркелите като че ли зараснали на небето с разперени крила… дори орача се спрял с вдигнат остен — целия свят се изплашил в този миг и се вкаменил!
Не се знае колко време е продължило това — когато над земята се разнесло ангелско пение:
„Бог се роди, мощ трепере!“21
Изведнъж всичко се раздвижило. Но разбойниците оставили човека, като виждали в това чудо предупреждение, и всички заедно тръгнали след ангелските гласове към онази кошара да се поклонят на новородения младенец! А заедно с тях и всяка живина по земята и по въздуха.
Много се чудиха на това, което разказа Рохо, а след него и Борина и ковачът разправиха различни истории.
Накрай Ягустинка, която през всичкото време седеше мълчалива, рече недоволно:
— Разправяте си вие, разправяте, колкото да ви минава времето! Може ли да е било истина, че някога са слизали от небето разни закрилници, които не са давали да загине беден и потиснат човек! А защо сега не дохождат? По-малко беди би имало, по-малко сиромашия, по-малко тежки мъки човешки?… Човек е беззащитен като птичка, пусната на свобода — или ястреб, или някой звяр, или гад, или най-сетне смърт ще я удуши, — а те разправят за милосърдие, залъгват и мамят глупавите с обещания, че ще дойде избавление! Ще дойде, но Антихрист и той ще отмери правдата, той ще се смили като ястреб над пилетата.
Рохо скочи и завика със силен глас:
— Не сквернослови, жено, недей греши, не слушай какво ти подшепва дявола, защото отиваш към наказание, и вечен огън! — И падна на пейката, сълзи го задавиха, цял трепереше от свещен гняв, от болка за тая загубена душа, а когато дойде на себе си, с всички сили на вярващата си душа почна да проповядва истината и да напътствува към правия път.
И дълго, дълго говори той, както и свещеникът от амвона не би могъл да говори.
А пък в това време Витек, трогнат дълбоко от думите, че през тази нощ кравите говорят като човеци, повика тихичко Южка и отидоха заедно в обора.
Хванати за ръце и разтреперани от страх, като се кръстеха час по час, те се промъкнаха в обора между кравите.
Коленичиха при най-голямата, като при майка на целия обор; дъх не можеха да си поемат, душите им трепереха, сълзи бликаха в очите им, а сърцата им пронизваше свещен страх като в черква по време на пренос. Но те бяха изпълнени с искрена надежда и вяра, защото Витек се наведе над самото й ухо и разтреперан зашепна:
— Сивуше, Сивуше!…
Не му отвърна нито думица тя, само постенваше, преживяше, движеше устата си и млящеше с език.
— Нещо й се е случило, та не отговаря, може за наказание.
Коленичиха при другата и Витек пак попита, но вече почти с плач…
— Шарке, Шарке!…
И двамата се притиснаха до муцуната й и слушаха със затаен дъх, но нищо не чуха, нито дума, нищо…
— Навярно сме грешни, затова не чуваме, само на праведните отговарят, а ние сме грешни.
— Истина, Южо, истина, грешни сме, грешни. Божичко мой… истина… разбира се, аз откраднах едни въженца на господаря… па и стария му ремък… и… — той не можа повече да говори, разплака се, обзе го жалост и чувство за виновност, та чак се занесе, а Южка от все сърце му пригласяше. Плакаха те така заедно неукротимо, докато си изповядаха всичките провинения и грехове…
Но в къщи никой не забеляза отсъствието им, сега там пееха черковни песни, понеже преди полунощ не се пееха веселите коледни.
В другото отделение на къщата пък Петрек се миеше, чистеше и цял се преобличаше, тъй като Ягна му беше извадила из килера нови дрехи.
Всички ахнаха от учудване, когато той влезе в къщи; защото беше хвърлил шинела и другите войнишки дрехи и застана облечена по селски.