— Измислици разправяш!
— Да би било измислици — добре, ама е самата истина! Ямброжи отишъл да бие камбаните и я настъпил.
— Божичко! И не е ли замръзнала!
— Как да не е, детето умряло от студ, а Магда едва си държи душата в зъбите. Прибрали я у попови и още я свестяват… но по-добре да не я свестяват… в каква неволя ще живее, какво ли пък добро я чака: само мъка и страдание.
— Матеуш казвал, че като я изпъдили органистови, ходила постоянно на воденицата и там седяла, но после Франек я набил и изпъдил, навярно по заповед на воденичаря.
— Какво да прави човека, да я тури в рамка и да я окачи на стената! И той е мъж, както и другите; когато му се искало, клел се; като получил, отрекъл се! Истина, и той не е без вина, но най-много са криви органистови! Докато беше здрава, караха я като вол на работа, сам-сама всичко им вършеше, а малка ли им е шетнята! Само крави пет, ами толко дечурлия, свине, кокошки, гъски, патици, толко ниви! А като се разболя, изгониха я, мръсници, не човеци!
— Ами защо се е мъкнала с Франек! — извика Настка.
— И ти би направила същото дори и с Яшек, щом повярваш, че ще се ожени за тебе!
Настка се наежи при тия думи и започна да се препира, но тъкмо тогава влезе Борина, та млъкнаха и двете.
— Знаете ли за Магда! Съживила се вече, свестили я, Ямброжи казва, че още малко и щяла да хвърли топа; Рохо още я трие със сняг и й дава да пие, ама изглежда, че много трябва да се лекува.
— Къде ще се дене, сирота, къде?
— Може би Козелите ще я приберат, роднина нали им е.
— Козелите ли! И те живеят с това, що смъкнат, що излъжат или що откраднат, та нея с какво ще я лекуват! Толко стопани в селото, толко богат свят, а никой не се притича на помощ!
— Как не, у стопаните прелива, у тях само пада от небето, та току да раздават на всички страни! Всеки си има доста свои грижи, не са му притрябвали чуждите! То това ми и остана да събирам по пътя всеки изпаднал в нужда и да го стоварям у дома си, да го храня, да го лекувам, па може и на доктора да плащам! Стара си, ама в главата ти вятър вее! — рече Борина.
— Право е, че никой не е длъжен да помага на другите, ама и човек не е добиче да псовисва покрай плетищата.
— Така е създаден света, така ще си и бъде, ще ли го промениш?
— Помня, че по-рано преди войната22, още по времето на болярите, в селото имаше болница за бедните, в същата къща, където живее органиста, добре помня, защото плащахме според кой колко морги има.
Борина изгуби търпение и не пожела да говори повече за това.
— Твоето дъдрене ще помогне толкова, колкото на умрял тамян! — завърши намръщено той.
— То се знае, то се знае, че няма да помогне! Който няма сърце за хорските мъки, при него и плачовете нищо не помагат! Комуто си е добре, нему се чини, че на света всичко отива на добре, както господ е наредил!
Но Борина вече не се обаждаше, та Ягустинка се обърна към Настка.
— Какво станаха слабините на Матеуш, дали са по-добре?
— Матеуш ли? Какво му е?…
— Не знаете ли?… — извика Настка. — Ами още преди празниците, струва ми се, във вторник, ваш Антек го беше набил; хванал го за гърлото, изнел го из воденицата и тъй го бухнал в оградата, че четири греди се пукнали, па паднал във водата и едвам не се удавял. Сега е болен, храчи кръв и не може да мръдне. Ямброжи казва, че сърцето му се превърнало и четири ребра му били счупени. А пък той все пъшка и така охка!…
И Настка се разплака.
При първите й думи Ягна подскочи, като че някой я жегна в самото сърце, защото веднага си помисли, че навярно зарад нея е станало всичко това, но изведнъж седна пак на раклата и запритиска към вишневите цветове разплаканите си клепачи, за да ги разхлажда…
Всички в къщи се слисаха, защото нищо не знаеха. Още от началото по цялото село приказваха за това, а до тях не бе дошло.
— Намерили се от един дол дренки — побойник и побойник, голяма пакост няма да си направят! — промърмори старият, но трябва да го беше яд, защото се намръщи и захвана да слага съчки на огъня.
— Защо са се били? — попита след малко Ягна.
— За тебе! — изръмжа ядовито Ягустинка.
— Ама право кажи.
— Казах! Матеуш се хвалел пред мъжете във воденицата, че бивал често в стаята при тебе, Антек чул това и го набил! Като кучета за кучка се ядат за тебе.
— Не приказвай така на смях, че не мога да слушам!
— Питай из селото, щом не ми вярваш. Всеки ще ти потвърди същото, пък и не казвам, че Матеуш е говорел истината, а само това, което е приказвал пред хората…