И у кмета имаше кръщенка днес, само че у дома му, но някои, които го познаваха, си правеха сметката, че като се разпусне веднъж, няма да издържи у дома, ами ще нахлуе с цялата дружина в кръчмата и там ще черпи.
Освен тези примамки имаше и още по-големи и по-важни работи, които засягаха всички.
Защото тъй стана, та на черковната служба се научиха от другоселци, че дворянинът вече намерил хора, които му били потребни за сечене, и дал вече капаро. От Рудка десет души щели да идат, от Модлица — петнайсет, от Домбица към осем, от жепечката шляхта23 почти двайсет души — а от Липци нито един. Това беше вече чиста истина, и самият горски, който беше на черква, и той потвърди.
Страшна, тежка грижа налегна сиромашта от Липци.
То се знае, в Липци имаше и твърде богати, имаше и средни, които не се нуждаеха от припечелване с работа на чуждо, имаше и други, голи като соколи, но не се признаваха за сиромаси, само и само да са приятели с богатите и винаги да се нареждат с тях заедно — но имаше и безимотни, па и такива, които само къща имаха: кои чукаха снопи у по-богатите, кои на стружнята с брадва, кои пък където вече се намереше работа, все изкарваха колкото да преживеят с божията помощ, но оставаха още около пет челяди, за които зимно време нямаше никаква работа, и те именно чакаха сеченето като спасение.
А сега с какво да се заловят?
Зимата беше люта, малцина имаха някой и друг спестен грош, на мнозина и картофите се бяха привършили; сиромашията бе в къщи и гладът вече се зъбеше из пътищата, до пролет още далече, а помощ от никъде, та не е чудно, че тежка грижа падна на душите им. Събираха се по къщите, размисляха и най-напред отидоха вкупом у Клемб да ги заведе при свещеника — той да ги научи. Но Клемб отказа под предлог, че ще прави годеж на дъщеря си, други също тъй се изплъзнаха като мренки, понеже се грижеха само за себе си или пък си имаха свои сметки. Бартек от стружнята, който, макар че имаше работа, винаги беше на страната на бедните, твърде много се ядоса на това, взе със себе си Филип отвъдния, Стахо — зетя на Билица, Бартек Козела и Валек кривоустия и отидоха при свещеника да го молят да настои за тях пред дворянина.
Дълго ги нема да излязат, чак след вечерня Ямброжи долетя у Кобусови и каза, че приказват със свещеника и оттам ще дойдат право в кръчмата.
В това време вече се бе свечерило, последните зари догоряха, само тук-там на запад се червенееха като угаснали главни между сива пепел, а светът бавно се покриваше със синкавата и люта плащаница на нощта. Месечината още не беше изгряла, само от сухите премръзнали снегове се отразяваха застинали, ледени отблясъци, в които всеки предмет изглеждаше като погребално облечен и напълно умрял. И звездите почнаха да се сипят по тъмното небе и така растяха и трептяха в далнините, така ярко светеха, че дори и снегът искреше от тях. А такъв лют студ приковаваше и такъв мраз наставаше, та чак в ушите звънеше и най-слабият звук дори би се разнесъл по целия свят.
По къщите запаляха лампи и бързаха с вечерните грижи, още носеха вода от вира, още понякога изскърцваха врати или някое добиче се обаждаше, или пък някой прелиташе с шейна, а хората тичаха из дворовете, защото студът щипеше лицата като разкалено желязо и спираше дишането; но вече цялото село утихваше.
Само от кръчмата все по-буйно се разнасяха гласове на музика, пък и почти от всяка къща някой бе излязъл да повиди що става вън, други пък, на които не беше толкова за годежите, нито пък имаха друга работа, все пак отиваха натам, защото им миришеше на водка. Понеже и на жените не им се седеше у дома, а момичетата вече пищяха за лудории и потропваха като за танци, час по час, преди да се стъмни добре, изтичваха до кръчмата, уж да повикат мъжете, пък там си и оставаха. Разбира се, че след бащите тръгваха и по-големите деца, момчетата се свикваха със свиркане по портите и отиваха задружно, като заемаха отвода или заставаха под стрехите на кръчмата, макар че студът пареше като жив огън.
В кръчмата имаше вече доста навалица.
Силен огън бумтеше в огнището и половината кръчма се заливаше от кървавата светлина на боровите трески, които евреинът постоянно караше слугинята да слага, та който влезеше, отърсваше ботушите си о края на огнището, нагряваше вкочанясали ръце и отиваше в навалицата да намери близки, тъй като въпреки огъня и лампата на тезгяха беше тъмно по кътищата и трудно можеше да разпознаеш човека. В един ъгъл откъм пътя върху куп кочани от зеле седяха музикантите и подрънкваха от време на време като от немай-къде, защото още не бяха започнали да танцуват добре, само някаква нетърпелива двойка се въртеше.
23
Селяни, които в миналото не са били крепостни роби на дворяните и са имали свой имот. — Б.пр.