А пък вътре, до стените, при масите, се бяха насъбрали компании, но само тук-там някой държеше чаша и пиеше, а инак си приказваха, гледаха насам-натам и изглеждаха влизащите.
Само при тезгяха имаше по-голям шум, защото беше цялата дружина Клембови гости и роднините на Соха, но и те още рядко попийваха, а си приказваха и се хвалеха, както бива при годеж.
И всички често и бегло поглеждаха към прозорците, където седяха до масите петнайсетина жепечани; те още през деня бяха дошли и останали тука. Никой нищо лошо не им правеше, но никой не се разправяше с тях, само дето Ямброжи веднага се сприятели, смучеше здраво водката им и лъжеше, каквото се сетеше. До тях седеше Бартек от стружнята и разправяше какво им рекъл свещеникът, и яростно се заканваше на дворянина, в което му пригласяше Войтек Кобус, сух мъж, дребен и тъй избухлив, че постоянно ставаше, биеше с пестници по масата и се мяташе като птицата, чието име носеше24. Те правеха това нарочно, защото се досещаха, че жепечаните бяха дошли, за да секат утре гората, но никой от тях като че ли не чуваше нищо, тъй спокойно си седяха и приказваха помежду си.
Никой от селските стопани не слушаше тия предизвикателства, нито пък се опечаляваше от това, че свещеникът не искал да се застъпи за тях пред дворянина, а напротив, всякой се отвръщаше и колкото по-високо крещяха онези, толкова повече всички избягваха в навалицата, която изпълваше кръчмата, всеки се присъединяваше, където му харесваше и където беше възможно без да гледа съседите си. Само Ягустинка ходеше от група на група, дразнеше ги, шегуваше се, пущаше новини в ушите на хората, но гледаше внимателно къде потракват бутилки и къде обикаля чашка.
И така полека, бавно, незабелязано народът се отдаваше на веселба, защото все по-силен шум пълнеше помещението, все по-често подрънкваха чашки и навалицата ставаше все по-голяма, та вратата почти не се затваряше, така прииждаха докато почерпените от Клемб музиканти подхванаха игрива мазурка и като първа двойка се спуснаха Соха с Малгошка, а след тях всички, които желаеха.
Но малцина станаха да танцуват. Всички поглеждаха за първите липченски ергени, за Стахо Плошка, за Вахник, за кметовия брат и други, които си шепнеха с девойките по ъглите, приказваха си весело и се шегуваха с жепечани, на които Ямброжи постоянно пригласяше.
Тъкмо тогава се появи Матеуш, който още се подпираше на тояга, защото току-що беше станал от легло. Беше му домъчняло за света, та си поръча веднага греяна водка с мед, седна отстрани на огнището, попийваше и подхвърляше по някоя весела дума към познатите, но изведнъж млъкна, защото на вратата се изправи Антек, видя го, вирна горделиво глава, премига с очи и мина покрай него, като че не го забеляза.
Матеуш стана и извика:
— Борина, я ела при мене.
— Ако ти трябвам, ела ти при мене — каза Антек рязко, като смяташе, че Матеуш само се закача.
— Бих дошъл, само че без тояга още не мога да ходя — каза той меко.
Антек не повярва, намръщи грозно вежди и пристъпи, но Матеуш го хвана за ръката и го накара да седне на пейката.
— Сядай тук! Посрами ме пред цял свят, наби ме тъй, сине майчин, че попа трябваше да довеждат, но не ти се сърдя и пръв ида да се помирим. Да се чукнем. Никой още не беше ме бил и си мислех, че такъв няма на света. Хала си ти истинска, да хвърлиш като сноп такъв мъж като мене, да, да…
— Защото постоянно ме насиляше в работата, а след това и такива едни ги плещеше, та не изтраях и не гледах какво правя.
— Имаш право, имаш, сам казвам това и не от страх, а от доброта… Ама ме докара на един ред, ох, кръв храчех, ребрата ми се изпотрошиха, пия за твое здраве, Антек, каквото било — било, зарежи злобата, аз вече забравих, макар че още ме болят плешките… ами ти сигурно си по-як и от Вавжек от Воля, а?…
— Не го ли бих по жътва на събора, та като че ли още се лекува.
— Вавжон ли! Казваха за това, но не можех да повярвам. Евреино, още в тоя миг донеси арак с есенция, че те пребивам, хей! — извика Матуш.
— Но това, дето го разправяше пред мъжете, нали не е вярно? — попита тихо Антек.
— Не е вярно, говорех така само от яд, тъй само… не, къде ти… — отричаше Матеуш, като гледаше бутилката на светлината, за да не прочете онзи истината в очите му.