Но Борина не искаше да говори за това, та и свещеникът поприказва за други неща и накрая рече:
— Съгласие само, мили мои, съгласие — па смръкна емфие и сложи шапката на главата си. — Целият свят се крепи на съгласието, със съгласие, с добром и чифлика би се сдобрил с вас. Дворянина ми е говорил, споменавал ми е нещо за това. Добър човек е той и би желал да се уреди всичко по съседски…
— Вълче съседство, а на такъв — хубав кол или желязо.
Свещеникът се стъписа, погледна го в лицето, но като срещна сивите му студени, неумолими очи и свити устни, завърна се бързо настрана и закърши нервно ръце, понеже не обичаше да се препира.
— Трябва да вървя вече. Ще ти кажа още, че не бива с прекалена строгост да съсипваш жената; тя е млада и още е лекомислена като всяка жена, ще трябва мъдро и справедливо да се отнасяш с нея. Прави се, че едно не виждаш, че друго не чуваш, а пък на трето не задирвай, за да избегнеш по такъв начин караниците, от които произлизат най-лошите неща. Бог винаги ще благослови тия, които живеят в съгласие! Какъв дявол е пък това! — извика той, като подскочи, защото застаналият неподвижно до раклата щъркел го клъвна с все сила по лъскавия ботуш.
— Щъркел, Витек го прибра тук есенес, че беше останал горкия, излекува го, че крилото му беше счупено, а сега седи в къщи и лови мишките като котка.
— Знаеш, още не бях видял питомен щъркел; чудно, чудно нещо!
И свещеникът се наведе към него, искаше да го погали, но щъркелът не позволи да го докосне; изви шия, извърна се отстрани и пак клъвна по ботуша свещеника.
— Знаеш, толкова ми харесва, та с удоволствие бих го купил; ще ли го продадеш?
— Какво ще го продавам, момчето веднага ще го отнесе у вас.
— Ще изпратя Валек да го вземе.
— Не позволява никой друг да го докосне; само на Витек се подчинява.
Извикаха Витек, свещеникът му даде една злотувка и заръча да му го занесе привечер, когато се върне от обиколка, но Витек удари да плаче и щом свещеникът излезе, той занесе щъркела в обора и рева там почти до вечерта, та Борина трябваше с ремъка да го накара да млъкне и да му напомни да занесе птицата. Няма какво, момчето трябваше да послуша, но сърцето му плачеше от жал и болка, дори ремъка твърде не усещаше, ходеше като оглупяло с подпухнали от плач очи и колчем се сещаше, спускаше се към щъркела, прегръщаше го, целуваше го и се заливаше с жален плач.
А като се мръкна, когато свещеникът се върна от обиколка, Витек уви щъркела в своя клашник, за да го запази от студа, и заедно с Южка, понеже птицата беше доста тежка, го понесоха към дома на свещеника, като поплакваха горчиво. И Лапа се затича с тях, и той лаеше някак тъжно.
Колкото по-дълго размисляше върху думите на свещеника и неговите искрени уверения, толкова по светваше на Борина. Той се успокояваше и неусетно променяше обноските си с Ягуша.
Всичко се връщаше към старото положение. Не се върна само предишната приказливост в къщи, онова вътрешно спокойствие и онова тихо, дълбоко доверие.
Беше като някое счупено гърне, което, макар и да е добре стегнато с тел25 и да изглежда напълно като здраво, все някъде тече, и то на такова място, че и на светло не може да се познае къде.
Така беше и в къщи, понеже през невидимите пукнатинки на помирението изтичаха притаени недоверия, жалбите поутихваха малко, но подозренията бяха още живи и съвсем нестихнали.
Защото старият, въпреки най-искрените усилия, не можа да се отърве от своето недоверие и почти неволно, но постоянно следеше всяко движение на Ягна, а пък тя нито за миг не забравяше неговата злина и тежките му думи, постоянно кипеше от желание да отмъщава и все не можеше да избегне от очите му, които я пронизваха и следяха.
Може би тъкмо затова, че я следеше и не й вярваше, тя го намрази още повече и все по-силно се стремеше към Антек.
Тя умееше тъй майсторски да нарежда работата, че всеки няколко дена се виждаше с него зад сенарника. В това им помагаше Витек, който зарад щъркела съвсем отстина към господаря си и мина на страната на Ягна, още повече, че сега тя му даваше вече по-хубаво да си хапне преди вечеря, с повече масло, честичко и по някой грошец капваше от Антек. Но най-много им помагаше Ягустинка; тя бе успяла така да спечели благоволението на Ягна и такова доверие да възбуди у Антек, та те просто не можеха да се срещат без нейна помощ. Тя беше връзката помежду им, тя седеше на пост при стария и ги пазеше от изненади! И всичко това тя вършеше от чиста злоба против целия свят! Отмъщаваше си на другите за собствената си зла участ и неправда; защото не можеше да търпи ни Ягна, ни Антек, но още повече стария, както впрочем и всички богаташи в селото, че имат всичко, а тя няма дори де глава да подслони, няма ни лъжичка чорбица! Но не обичаше и сиромасите и още повече ги подиграваше.