— Светци божи! Какво пък ти е влезнало в главата? С такива ще се занимава Яшо…
— Толко добра е тя, колко и другите, а може да е и по-добра! — ядоса се той.
Органистката задвижи по-бързо иглите и се вгледа някак по-втренчено в чорапа. „Дано езика ти да изсъхне, плескало ниедно — мислеше си тя, дълбоко докачена, — с такава никаквица ще се занимава Яшо… току-речи свещеник вече…“ — Но тя си спомни различни свещенически истории и я обзе безпокойство, почеса се с една от иглите по главата и реши да го разпита по-подробно, но Антек го нямаше вече. Затова пък на пътя откъм гората се вдигна облак прах и се движеше все по-бързо към нея; не мина много и Яшо вече я прегръщаше с всички сили и скимтеше:
— Миличка мамичко! Мамичко!
— Светци божи! Пък ти ще ме удушиш! Пусни ме бре, змею, пусни ме! — А като я пусна, тя сама взе да го притиска, да го целува и да го разглежда с изпълнени с обич очи.
— Отслабнал си, мъничкото ми дете! Тъй си ми бледничък, синко! Тъй си се стопил!
— Супи от светена вода не охранват! — смееше се Яшо и полюляваше на ръце братчето си, което чак пищеше от радост.
— Не бой се, ще те охраня аз сега — шепнеше майката и го галеше нежно по лицето.
— Тогава да се качим, мамо, по-скоро ще стигнем у дома.
— Ами гъските? Светци божи! Пак в нивата!
Яшо скочи да ги изкара, понеже пак се бяха докопали до ръжта и жулеха класовете, та да ти е драго да ги гледаш. После качи братчето си в каруцата, подкара гъските напред и тръгна насред пътя, като разказваше на майка си за пътуването.
— Я гледай това топарлаче как се е изцапало! — забеляза майката, като посочи малкия в колата.
— Напипал е боровинките ми. Яж, Сташо, яж! Срещнах край гората Ягуша, връщаше се от боровинка, та ми насипа малко… — рече той и се изчерви засрамено.
— Преди малко ми каза Борина, че ви срещнал…
— Не съм го видял, трябва нейде отстрана да е минал.
— Дете мое, на село хората дори през стените виждат и това, което не е било! — рече тя натъртено и наведе поглед към излъсканите плетачни игли.
Яшо сякаш не разбра, а като видя полетялото ниско над житата ято гълъби, хвърли камък по тях и викна весело:
— По пълните им гуши веднага можеш да ги познаеш, че са на свещеника.
— Я мълчи, Яшо, ще чуе някой! — смъмра го тя кротичко, като се размечта в душата си как ще стане той свещеник, а тя ще се настани при него да си доживее старините в спокойствие и щастие.
— А Фелек кога ще си дойде на ваканция?
— Ама ти, мамо, не знаеш ли, че го арестуваха?
— Светци божи! Арестували го! Ами що е направил? Всякога съм казвала и предсказвала, че няма на добре да изкара той! Такъв непрокопсаник, бива го само за писарушка, ама на воденичарите доктор се поиска да го правят! И така се държеха наголемо с него, така виреха нос, а сега синчето им в затвора, хубава радост! — Тя чак се тресеше от някакво отмъстително злорадство.
— Ама то е съвсем друго нещо, в цитаделата45 е затворен.
— В цитаделата? То ще да е нещо политическо? — понижи глас тя.
Яшо не можа или не пожела да отговори, а тя шепнеше развълнувано:
— Малкото ми момченце, ти само не се мешай в нищо.
— При нас не е позволено дори да се приказва за такива работи. Веднага биха те изпъдили.
— Видиш ли? Ще те изпъдят и няма да станеш свещеник! Бих умряла тогава от срам и мъка! Боже мой, смили се над нас!
— Не бой се, мамо, за мене.
— Нали виждаш как се измъчваме, как тичаме, та поне на вас, на децата ни да е по-добре. Самичък знаеш как е тежко, как все по-малко приходи падат, а пък толкова народ сме в къщи и ако не е тая малко земица, дето я имаме, бихме си умрели отглади при тоя наш свещеник. Знаеш ли? Свещеника сега сам си се пазари със селяните за венчавки, за погребения, сам, де се е чуло такова нещо! Казва, че баща ти скубел хората! А той благодетел за чужда сметка.
— Защото наистина ги скубеше! — изрече нерешително Яшо.
— Що думаш пък ти?! Против татко си приказваш! Против своя роден баща! Та ако е скубал, за кого е било това? Нали не за себе си, а за вас, за тебе, за науката ти — заоплаква се тя с болка.
Яшо започна да й се извинява, но някакво, резливо звънтене откъм вира прекъсна думите му.
— Чуваш ли, мамо? Навярно свещеника отива при болен с причастие.
— По-скоро звънят на пчели да не избягат, от поповия пчелин ще да са се роили. Свещеника сега си гледа повече бика и пчелина, отколкото черквата.
45
Варшавска крепост, в която затваряли политическите престъпници при руския царски режим. — Б.пр.