Моята алпийка не ми създаде никакви трудности, тъй като имаше три еднакви тръбички и възможните комбинации бяха една. Но колко уютно беше, когато я подредихме! Децата се търкаляха от възторг, ние премервахме доволно ширини и дължини с гърбовете си, о, радост! — оказа се, че има място за всички, дори за багажа, ако легнем напреки. Така е, малкото стига, многото е недостатъчно, с любов и в кибритена кутийка е широко. Изтягахме се ние, настроението — до нас, а машината добруваше отзад, да сме си подръка. По-славно от нас бяха само онези, които носеха на гръб раници със спален чувал, шапката отгоре и подрънкващо тиганче отдолу.
Край море, а и в планина разговорите се въртят най-много около хората. Красота без хора е скука. Хармонията изморява. И приказката тръгва към хубави жени и началници.
На къмпинг хубавите жени са много, човек го домързява да ги гледа. Голотата без украшения е еднообразна, Виж, морето се мени всеки ден. А началниците тука са малко: един управител и двама спасители.
След като издигнахме нашите обиталища, ние се окъпахме, поехме си дъх, наобиколихме масичката и си наляхме кой каквото пие. Плюхме си в шепите и се заловихме да обсъждаме времето, водата и другаря управител. Спасителите щяха да почакат. Той не дойде тази вечер, макар че обеща. Не казвам, че се е разсърдил, че служебни задължения са му попречили (!) или че ни е забравил. Тъкмо обратното. Другарят Вангелов можеше само да изглежда сърдит, и то в интерес на службата, за която дълбоко в себе си не даваше пет пари. Още малко и ние щяхме не само да се опознаем, но и да станем близки. Особено Вирджиния. И да открием, че той е по своему духом богат, стилен човек, с един непоклатим принцип: да няма такъв! Човек и служител се бяха слели в него, макар да изповядваше фалшивото схващане за разделянето им. Като че някой е успял да драсне с тебешир! Другарят Вангелов искаше да мине за лицемер, без да е такъв. Говореше за правилници, наредби и хора отгоре, но знаеше, че горе са облаците, слънцето и вятърът, че те са над всичко, защото не зависят от никого. Не искаше и не можеше да се кара с началниците, но още по-малко можеше да се опълчи срещу себе си. Законът и моралът му бяха приятели, просто се имаха, услужваха си и не си придиряха. Ако някой философ не беше го изпреварил, той пръв щеше да произнесе известната максима: Това е животът, братче!