— Жини, мама се оттегли.
— Оттегли се, защото я оттеглих! И пак се меси, пак иска да присъствува, даже с отсъствието си! Напусна. събра си багажа, но го направи като демонстрация. Попадиите и дъртите фльорци тръгнаха да я окайват. А тя мълчи, не се оплаква, тя само страда! Вижте ме, жертва съм на снаха, ако умра, от нея е! Ще умре, ама първо мене ще зарови!
Вирджиния съжаляваше, че последният бой се е изплъзнал, тъй както разтърваните деца са недоволни. Връщането към неприятните спомени беше по-скоро наслада. Тя разчесваше заздравялата рана, която още сърби.
Флорина слушаше жадно. Този разказ беше продължение на отминали истории, на родови събития, с които е раснала. Всяко от тях е оставило чертица в паметта й, носи спомена за власинка от меката четка, с която е рисувано детството й. Това са имена, произнасяни от баща и майка, те възкресяват мъртвите.
— По-хитра е от попадиите, макар че се прави на наивна! — чукна празната чашка Вирджиния. — Никога за нищо на света няма да си развали режима. След погребението на баща му се върнала и полегнала да почине, защото „много зле го преживяла“! Но успяла да си ушие траурен костюм с шапка, воали и ръкавици. Страхотно е запазена. Флори, лицето й е по-свежо от моето. В черква мъжете я ухажват с погледи. но е толкова потайна, че и с възглавницата няма да го сподели. Ако се случи да я прередят на опашка или да й пробутат месо с кокал, ляга, затваря очи и диша дълбоко. Не ща да си кривя душата, интелигентна е. Прави психогенни упражнения. Може дълго да ти приказва за сугестия и психоанализа. Чете, взема от книгите на Тахо. Държи се на високо, с лайняна клечка не можеш да й стигнеш носа. Чукне на вратата три пъти и отминава. Никога не влиза. Този скача: „Мама!“ Яд ме е да го гледам! Остаря, а още има страх от нея. Виж го, Флорче, мъж с две дипломи, признавам, накарал е цялото предприятие да се съобразява с него, директорът го зяпа в устата, пита го за всичко, а застане ли пред нея — ученик! Ученик в прогимназия! Това ако не е едипов комплекс, на!… Как можа толкова да ти вземе страха! Че започна да прилича на нея, да я повтаря. Даже мълчанието му същото. Ама защо не те научи малко да се оперваш като нея? Мълчи на мене, мълчи и на нея! Не може да си добър за двама ни! Или с нея, или с мене! Зная, че си с мене, но трябва да й го кажеш!… Ами историята с другата братовчедка, която дошла да учи в Русе и се настанила у дома? Знаеш я, Флори, нали?