Ние, мъжете, се втурваме да проповядваме пред хубавата жена своето знание, да показваме умението си, да й откриваме битието. За какво се бие рицарят в един турнир? Пред тази хубава жена ние ставаме по-умни и може би се влюбваме в нея, защото сме изненадани — очаровани — от себе си. Никога не сме скачали толкова високо, не сме изказвали толкова неочаквани мисли, не са ни идвали такива смели идеи!
Разбира се, красотата е приспивна песен за оня, на когото му се спи. Комплиментите отпускат, ако не си подозрителен. Красотата е само една възможност и нищо повече. Тя е постоянно задаван въпрос към света, една непрекъснато падаща Нютонова ябълка. но е нужно ухо да чуе отговора, да проумее за какво се пеняви толкова мъжът, доказващ разпалено ползата от една банална природна закономерност. При това тя ще настъпи и без неговото красноречие.
Така че по-умни ли ни прави красотата или по-глупави?
Попитах един път мама: старостта по-умни ли прави хората или по-глупави? Някои смятат, че с годините човек поумнява, а други, че оглупява. Тя, селянка с черна забрадка и три години училище, помисли малко и отвърна:
— Който е бил умен, става по-умен, а който е бил глупав, става по-глупав.
Някой някога е направил Флорина подозрителна.
После мъжете, които нескопосано са й предлагали внимание, са я убедили, че е по-добре да не вярва. Ние можем да оскърбим едно момиче или жена в същия час, в който сме им признали, че са ни очаровали.
Наследството. Бащата е бил виден човек в селото си, някогашен общински техник, но поради липса на други още и инженер, архитект, земемер, строител, режисьор на любителския театър, актьор, кум на половината млади семейства. Улици, вода, строителни планове, чешми, озеленяване, паметници, гробища, комасации, отчуждавания и заплащания, репертоар на театъра, музикално озвучаване, декори и грим — всичко е било негова грижа. Изглежда, се е справял. Види се, имал е характер, познания, почтеност. Несъмнено и чувство за достойнство. Смъртта му е била общоселска трагедия, а погребението — незапомнено тържество.
Флорина е любимото му момиченце. Жизнено, амбициозно и умно — с лента „отличник“ на 24 май. Спомня си с носталгия думите му: „В тебе ми е надеждата!“
Много лесно й е било уважението към бащата да го пренесе върху себе си. Да се уеднакви с него. Властта над хората е усетила, преди да се осъзнае, затова и убеждението, че трябва да се съобразяват с нея, е естествено, изключващо всяко съмнение.
После селото ще забрави какво се е клело на смъртта. Животът се интересува от себе си, хората имат свои деца и тя ще изживее нещо като криза.
Ще се прокрадне мисълта, че човек лесно приказва, но трудно удържа думата си.
Много рано е втъкала тази максима в психиката си.
Възможно е и бащата да се е усмихвал скептично — познавал е този народ, знаел е, че добрите хора лесно обещават, че хитреците се кълнат високо, че интересите са по-важни от черковните примери.
Скепсисът се ражда на моменти, спонтанно, в неясни ситуации, когато не познава човека срещу себе си. Особено ако оня тръгне разпалено да я убеждава. Или е наивник с хлапашки манталитет, или преследва цел — никой не те убеждава дълго в твоя полза. И да сгреши, бедата не е голяма — доверието крие повече опасности.
Иначе тя е оптимистка като всички млади хора, на които им върви. Защо да не бъде? Светът е внимателен към нея, ухажва я, тя е контактна, облича се добре, смехът е под езика й, очите й са големи и хората току се взират в тях, помамени от нещо. Слуша те с настроение и те гледа с искрящ поглед. Ти вярваш на тези големи тъмни зеници с влажния блясък на младостта. И си мислиш, че заслугата е твоя, вярваш, че си успял да я убедиш, че си я спечелил за каузата и намеренията си. Вече е дошъл моментът да допиете бутилката, да уловиш ръката й, да посегнеш към лампата. Няма съмнение, че ще подпише протокола… Тогава тя с досегашното безгрижие и настроение ще попита:
— Извинявайте, но за какъв се смятате?… Знаете ли колко глупости издрънкахте!
Не влиза в спор, не тръгва да ти обяснява кое е било глупости. Но е убедена — не толкова от мислено и премислено, колкото интуитивно, емоционално, дори примитивно. Години ще й трябват, за да се отметне!
— Нека ви обясня…
— Не си правете труда! Вие искате да ви подпиша, за да вземете тези пари. Но през цялото време говорихте друго — справедливост, интересите на предприятието, на хората… Хайде сега, загрижил се нашият за интересите на другите!
Ако думата на непознатия след някой танц тръгне към покана за кафе в хотела му, Флорина може да му изнесе кратка лекция: