— Жини, аз какво съм виновен, че съм наказан така? — пошегува се Тахомир, а може би и за да отклони темата.
Вирджиния пое удара от сърце:
— Как нямаш срама, безсъвестен тип, непризнателен мародер! Божичко, ще получа удар! Не готвя ли, не правя ли сладки, не посрещам ли гости, не ходя ли на работа, не пътувам ли в командировки? Кой пере, кой мете, кой слага и вдига, кой застила леглото?…
— Обикновено никой, Жини.
— Млъкни! Как не се научи да не ме прекъсваш, като говоря! Кой тупа, кой проветрява, кой мие чиниите?…
— Отсега аз ще мия двете чинии.
— Престани с глупавите си шеги! Не само чинии, и вилици, лъжици, ножове, тенджери, тигани, бърсане на прах, събиране на трохи, смяна на пердета, подреждане на столове… Едно ли е, две ли са! Аз нямам ли нужда да прочета книга, да реша кръстословица, да си успокоя нервите? Мога ли да тупам с тия ръце килими, да местя фотьойли, да сменям крушки…
— На масата танцуваш превъзходно! Вирджиния млъкна и го загледа, като че се чудеше веднага ли да го убие или след малко.
— Слушай бе, ти защо не си взе някоя повлекана, да ти готви по три пъти на ден манджи, да мие пода и да простира чаршафи? Да не искаш клозета да чистя? Да не съм баба ти, че да плета на пет куки! Искаше жена с образование, с маниери, музикална, висшистка. Искаше да си горд с нея, да ти завиждат. Драго ти е, че се обръщат след мене… Грижа се за него като момиченце за куклата си! Добре, ти купуваш, но аз приготвям и поднасям, разглезих те, взе да приказваш, взе да забравяш на какво те е учила майка ти! Ама отсега ще сядам на масата първа, ти ще правиш супи, ще слагаш и ще вдигаш!
Тахомир се пресегна за чашата й. Наля.
— Добре, Жини, не се нервирай. Наистина имаш много работа.
— Тогава защо почваш? Още малко и ще излезе, че други ми гледат къщата. Ама сега като я съборят, ще се отърва. Аз да се трепя по цяла година и да не чуя думичка признателност! Имам ниско кръвно, вие ми се свят, на майка ти щяха да се откъснат ръцете, ако пазаруваше!… Хайде да не се разправяме пред хората, че каквото ми се е събрало! Целият ви род сте егоисти, не знаете да поздравите човека, тя пък, за да изглежда добра, на всекиго „добър ден“, „как сте, госпожа Стратиева“, а не й пука за никого. Баща ми умря, мама ще се скапе, милата, а тя все по.хубава става. Може да ми прави конкуренция, има повече тоалети от мене! Кандилото й все запалено. Библията на масата, чете и не пропуща неделна служба, то не беше постене, не бяха светии, все тримири, ама да ти кажа ли защо го прави: за да живее сто години! Тя си е наумила да ме изпрати на онзи свят, тя всички ни ще надживее, виж я на колко години е, а лицето й гладко, опънато — няма да се закашля, хрема не я хваща, а аз сутрин едва дишам, тия цигари ще ме задушат!… Мама падна, разболя се, няма кой да й помогне, няма доходи, колко пъти сме отишли да й оставим двайсет лева? Пилеем ги с хиляди, а за нея ни се свиди, кракът ни не стъпва по месеци! Принуди се да продаде къщата, живее в една стаичка, няма къде да си покани приятелките, кафе пие, ако й донесат, пианото замина, къде са палтата, сребърните лисици, скъпите прибори?… Попадна на един мошеник плебей, а тя горда, доверчива, обича жеста, обича да прави подаръци, изпраща цветя, бонбониери, а онези са скубачи и използвачи, нищожества, бивши хотелиери, свикнали да угодничат за бакшиш. Казах й, че това нищожество е хрантутник, че я скубе, а тя: Не, той ме обича! Сега се принуди да износва стари дрехи. да чака от дъщеря си някоя рокля, затвори се, кукува по цяла година, откога не е ходила на курорт! Майка ти рък до София при сестра си, рък до Рилския манастир с отците, хайде на спявка… Къде е справедливостта и християнското братство? Това общество нали претендира, че е на страната на бедните? Защо не станеш да кажеш истината, ами пушиш и мълчиш? Отваряш уста само да ми възразяваш! Кажи нещо де!
Тахомир я погледна нежно или тъжно, може би съзерцателно.
Права си, Жини, справедливостта е била винаги с УТОПИИ.
Управителят ни намери привечер, когато започваше „светският живот“ на къмпинга. Тъкмо се гласяхме да тръгваме за Аркутино — първо на ресторант, а след това на бар. Щях да направя два курса с колата, за да върна след вечеря децата.
Тахо се появи изненадващо елегантен, в бежов летен костюм на едва доловимо райе. Толкова добре беше ушит и така му стоеше, че аз се озяпах, а Флорина просия, ахна. Изненадата беше на първо място от преобразената голота, както и от досегашното нехайство на Тахомир. Въпреки леко приведената си фигура той беше добре сложен и дрехата само подсказваше едно естествено самочувствие. Малко по-сетне той щеше да каже: „Разбира се, че не бива да се обръща особено внимание на облеклото, но един път месечно трябва да си шик, за да не те подценяват“.