Темата „пари“ сама дойде на масата. Бяхме достатъчно близки, за да говорим за тях.
Тахомир и Вирджиния бяха дошли с хиляда и петстотин лева. Ние — с триста и петдесет. Те имаха намерение да ги похарчат всичките, а-аз се надявах, че ще ни останат и за връщане. Начинът им на харчене ме караше да мисля, че са оставили у тях още два или три пъти по толкова. Аз също бях скрил в една книга двайсет лева, нещо като дълбок резерв, и се надявах, че няма да опрем в тях.
— Откъде разполагате с толкова пари? — попита възхитено Флорина. — Ние караме от заплата до заплата.
Проклетият й нюх надуши момента да надникне в чуждата тайна. Не се съмнявах, че ще стигне до загадката с върнатите писма.
И ето че хубавата къща в центъра на Русе се оказа пред събаряне. Заговор на трима-четирима влиятелни хора с особено служебно положение, оформен вече административно. Широкият двор даваше чудесна възможност за построяване на малък жилищен блок за избрани лица.
Идеята осенила, разбира се, глава, която може да я побере и си представи как реално ще стане това. Бързо. Големите хора не обичат да чакат. Заместник-председателят, мозъчният център на цялата работа, оженил дъщеря си и решил да остави досегашния си апартамент на младите, а той да се придвижи по-близо до службата. Въпрос и на престиж. Ако блокът е по-малък, апартаментите ще бъдат по-големи, по сто и двайсет квадрата. Ако наддадат първия етаж с метър — по сто и трийсет; плюс малък прикрит апартамент на таванския етаж с тесни прозорчета. И тъй: едно стълбище, четири етажа, по два апартамента на етаж. Осем. Един за собствениците — седем; един за директора на строителната организация, която ще поеме направата — шест; за банковия шеф — пет; без него самия — четири; един ще запази за ресорния си началник — три-Уви, само три апартамента ще останат за голямата конкуренция на най-близките хора! За ония дето чакат от десет и петнайсет години, не си струва да се приказва, те са много.
Всяко голямо обществено дело започва най-напред като съзаклятие. Всяко равновесие е стъпило на три опорни точки. Тука са не толкова точки, колкото стълбове. Четири!
И все пак се случва тези отговорни хора да не турят в сметка нищо. Например характера на някого, ума или наивитета му, невъзможността да го купят, заплашат, приобщят. Мисля, че Тахомир не беше идеалист в баналния смисъл. Не беше и страхлив, макар да се съобразяваше със силата. Неговата увереност произтичаше дори не от юридическия реализъм, който е толкова безпомощен понякога. Доколкото разбрах, той разчиташе на своите противници. Вярваше, че те ще му помогнат с грешките си, С бързането. С убедеността си, че са всесилни.
А той нямаше какво да губи. Не можеха да му отнемат нито юрисконсултското място, нито наследствената упоритост. Юристи за предприятия все не достигат.
— Те не знаят какво още предстои — заяви. — Ще трябва или да се откажат, или да платят. Те няма да се откажат. Ще плащат.
Оттеглянето на свекървата от младите в свое домакинство се оказва не само победа за Вирджиния, но удачен ход в играта за апартаменти. Ето че собствениците имат право да поискат два! Това е непочтено, моля! Претенцията се предявява едва след като кооперацията (компанията) де факто е оформена! В такъв случай един от началниците трябва да напусне! Възможно е претенцията за тези два апартамента да е спорна. Ще се води административна битка, за жалост със съдебно продължение. Синът на бабата е бивш адвокат… Ако бабата спечели, кой от влиятелните хора ще се откаже? Кого и как ще принудят да се оттегли? Никой не е за подценяване! Дори самото поставяне на въпроса пред общото събрание влече подозрение, заплашва днешното единство с утрешен разкол.
Да, но бабата няма право на такъв голям апартамент. Така е. Тя и не го иска, на нея й трябват пет-десет-шейсет квадрата. Тогава някой трябва да се примири с остатъка — другите седемдесет-осемдесет квадрата. Кой ще е орязаният, униженият? До вчера си чертал, сънувал и подреждал сто и двайсет, сега се свиват наполовина. А мястото ти в живота е такова, че другите са се свивали пред тебе. При това ще бъдеш единствен, нещо като бедният роднина. Сравнението!… А ще има ли бабата тавански стаи? Гараж? От кой етаж ще поиска, от коя страна? Вероятно слънчевата. Как ще се прекрои този етаж? А може ли съседът да вземе другата половина за себе си и тогава апартаментът му става министерски!