— Извинявайте, управителят записа ли ви, когато пристигнахте? — попита ме… — Ясно, този предприемач си е присвоил социализма и сега го дои. Само че аз се досетих веднага и му казах: Шефе, фифти-фифти! Да помислим: тук са триста-четиристотин палатки с по двама души минимум плюс кола — прави около 1200–1500 лева на вечер. Ако само една десета не записва — реалното е повече — остава му 120–150 лева сухо. За три месеца са десет хиляди лева! Половината да дели с някой шеф, пак са пет бона! Повече от моята годишна заплата! Разбра ли къде е академията! Държавата няма да разреши проблемите си с тях, а той си оправя тотото!
Откри, че хирургът е покерджия и покани Тахо да му посмъкнат западното перчене.
Шлаф също го беше изумил. Половин ден го проучва, подложи го на социологични тестове и накрая отсъди. че такъв загубен българин няма дори в София. Иначе Шлаф му пробутал номера с лъжицата.
Един ден ми съобщи:
— Трябва да запазим две места наоколо. Пристигат приятели. Пропуснах да кажа, че бате Сашо никога не е сам. Ще дойде един тузар от административните. Кариерист, но с качества. Не е зле да се запознаеш, ръката му е дълга и стига далеч.
Бяхме вече на „ти“.
— Използувал ли си го досега?
— Един симпозиум в Хале, който пък стана причина да чета лекциите в Берлин. Притесняваш ли се от връзкарството? Напразно. Ако знаеш, че кадърният си ти, не бива да си скромен. Овцата е добра, знаеш го. Презирам хората без инициатива: скромни мъже и жени саксии. Забележи, той не раздава своето — аз получавам само каквото ми се полага. Но без него не мога да го получа… По въпросите на тактиката мога да напиша ръководство.
— Как смяташ да свалиш Вирджиния? Той ме научи да питам така. Колкото по-директно, толкова по-малко губене на време. Настроението му блесна в погледа.
— Въпросът води въпрос: Как и защо питаш? Ако ти е хрумнало в момента, лошо. Ако е провокация, сценарий, идея — добре! Никога не задавай въпрос без цел! Но питай — който пита, води играта. Въпроси задава по-умният — в науката това се казва експеримент:
въпрос към природата, на който тя сама отговаря… Е, какво искаш да знаеш?
— Любопитно ми е.
— Лошо! Девет десети от хората, които четат романи, искат да разберат едно: какво ще стане… Добре, ще ти отговоря. Тя е юристка в някакво скапано предприятие. Ще попитам за работата й. Това значи и за делата. В повечето случаи по тях назначават вещи лица — бивал съм няколко пъти, плащаха ми за глупости. Познавам един арбитър точно покрай едно от тия дела. Ще ме назначат пак. — Разбира се, ще спечелим делото. Тя е умна и ще разбере. Втора възможност е нейното идване в София. Чрез канцеларията ще се осведомя кога има насрочено дело. Случайна среща в коридора. Но най-добрият вариант е да я поканя на кафе-разходка в Боровец. Без посредник. Тя е голяма мадама, ще оцени жеста. Този тип жени не обичат игра на дребно — закъсняване, изчервяване. Дейвид Ливингстън едва ли брои отсъствията й по часове… И тъй: казаното е спортно условие, по-скоро логическа задача. Не съм сигурен, че ще изоставя работата си и другите мадами.
Възхитителен фанфарен! Но не виждах къде греши?…
Само един път го видях леко смутен. Дойде забързано при мен с разперени ръце и усмивка-почуда.
— Знаеш ли, че си намерих майстора! — каза. — Малката ти дъщеря е опасна личност! Топлината на пясъка стигна ушите ми.
— Какво е станало?
— Нищо, а пък е нещо… Забелязах, че ме наблюдава. Поисках да разбера — аз съм подозрителен към животните и децата. Те са най-достоверни свидетели. И знаеш ли какво открих: гледа ме иронично! Не ми вярва! Относителното ми тегло в нейните очи не е високо. Попитах я защо ми се присмива. И двете прихнаха. Голямата я издаде: „Защото каза, че вървиш смешно!“
— Само това ли е?
— Не. Мене и кучетата ме лаят много. Имам ужасен страх от куче — като малък все налитаха да ме хапят!
След още някой ден той я спрял и попитал може ли да събере наум числата от едно до десет. Тя му отвърнала, че е петдесет и пет.
— Знаеш отговора, така ли?
— Смята се много лесно.
— Как?
— Като Гаус. Събираш само първото и последно число и ги умножаваш по пет.
Той я погледнал сащисан и едва тогава тя добавила:
— Тати ни го е разказвал.
Бурята ни връхлетя на другия ден привечер, след купуването на голямата палатка.
Другарят Вангелов освен управител беше „I“ на къмпинга. При това в много по-широк смисъл, отколкото си го представяха в „Балкантурист“. Този всестранно информиран мъж съобщил на Вирджиния, че един немец продава изгодно нова палатка с две стаи. На Флорина не й приличало да живее така, да се навежда и излага. Вирджиния съобщила на Флорина, но тя не ми казва. Правят малък заговор, обход — провеждат огледа сами, а след това с Тахо и децата. „На мене може да откаже, но на децата — никога!“ — рекла. Тахо одобрил покупката, включително цената. Разбрали се и за парите — те да ни финансират.